Поклон пред Jon Lord - Bruce Dickinson, рок група и оркестър отдадоха почит на Маестрото в София

   За Jon Lord може да се говори много. И как иначе, когато все пак става въпрос за изключителен музикант със завидна кариера зад гърба си. Най-важното обаче, което трябва да кажем за него, освен разбира се, че притежаваше огромен, неизчерпаем музикален талант, е това, че феновете на рок музиката по цял свят изпитваха към него безкрайно уважение. Безспорен факт е, че Jon Lord беше един от най-обичаните рок музиканти изобщо. В този тип музика егото винаги е имало огромно значение и е било причина за неизброимо количество скандали, караници и раздели. И въпреки това, едва ли ще се намери някой колега на Lord, който да каже дори и една лоша дума за него. Той беше един от малкото, които освен че притежава свръх талант, беше невероятен и като човек. Нека да си припомним какво каза за него един от онези, които приживе са го познавали най-добре. В интервю за нашия сайт преди повече от осем години, легендарният Ian Gillan сподели следното:

   "Преди всичко Jon беше много талантлив човек. И скъп приятел, разбира се. Той не беше просто музикант, а и актьор. Учил е актьорско майсторство и това му помогна в музикалната кариера. Беше новатор и експериментатор. Но онова, което бе най-важно и помогна най-много за утвърждаването на Jon като един от водещите музиканти за времето си, беше неговият интелект. Като човек той бе изключително топъл и мил. Прекрасна личност и ценен приятел."

   Да, маестро Jon Lord беше рядко срещана личност, посветила живота си на музиката. И именно за да бъде отдадена почит към него и към творчеството му, оркестърът на "Cantus Firmus" под диригентството на Paul Mann, заедно с Bruce Dickinson (IRON MAIDEN) - вокали, Tanya O'Callaghan (WHITESNAKE) - бас, John O'Hara (JETHRO TULL) - клавишни, Kaitner Z Doka (IAN PAICE BAND) - китара и Bernhard Welz - барабани, направиха два запомнящи се концерта в столичната Зала 1 на НДК. Всъщност събитието трябваше да е само едно и да се състои на 18 март. И друг път сме си говорили за култовия статус, който DEEP PURPLE имат в България, а като добавим към това и значителното количевство фенове на IRON MAIDEN по тези географски ширини, за никого не беше изненада, че билетите за концерта свършиха за кратко време. Наложи се договарянето на втора дата (19 март), която също беше изцяло разпродадена. Ако имаше и трета, вероятно и тя щеше да последва примера на първите две, но графикът на турнето не позволи това да се случи.

   Всичко започна в 20:15 ч. когато музикантите се подредиха на сцената, Bruce Dickinson обясни на публиката какво ще види и чуе тази вечер, а миг по-късно прозвучаха и първите акорди на едно от най-значимите музикални произведения на Jon Lord - "Concerto for Group and Orchestra". Българските зрители като цяло са добре запознати с творчеството на Маестрото. От една страна те са присъствали на множество концерти на DEEP PURPLE у нас. Вече цели девет, ако трябва да бъдем точни, в два от които Lord все още бе част от групата (през далечната вече 1998-а). А от друга Концертът за група и оркестър бе представен в България лично от Jon Lord. Това се случи в Античния театър на Пловдив, през 2009-а година. Точно както тогава, така и сега, в първата част на произведението ("First Movement: Moderato - Allegro"), зрителите станаха свидетели на непрекъснатата борба за надмощие между симфоничен оркестър и рок група, всеки от които в даден момент излизаше на преден план, а в друг даваше възможност на своя "противник" да вземе инициативата в концерта. Kaitner Z Doka демонстрира китарните си умения с дълго соло, като това далеч не бе единственото му качествено изпълнение за вечерта. Темпото непрекъснато се сменяше, чухме стойностни изпълнения на клавир, а ожесточената битка между рок група и симфоничен оркестър в крайна сметка приключи с постигнато примирие и някак неусетно враговете (в добрия смисъл на думата) станаха приятели. Създавайки "Concerto for Group and Orchestra", Jon Lord е искал да покаже именно как две на пръв поглед различни музикални вселени, могат да стоят рамо до рамо и заедно да гледат в една посока. Това ясно си пролича в някои моменти на втората част на произведението ("Second Movement: Andante"), когато от чисто музикална гледна точка нещата бяха далеч по-спокойни, а група и оркестър нагледно показаха как могат да се сработят и да звучат като едно цяло. Е, и тук не се мина без моменти, в които всяка една от страните си "показваше рогата" и се опитваше сякаш да каже: "Примирието си е примирие, но нека всеки да си знае мястото!" Това бе и моментът, в който на сцената вече чухме и харизматичния глас на Bruce Dickinson, като първите изпети строфи от него предизвикаха очаквано вълнение сред публиката. Не за пръв път британецът влиза в ролята, която Ian Gillan е изпълнил в "Royal Albert Hall" през 1969-а. Нека не забравяме, че когато преди десетина години Jon Lord най-накрая се реши да направи студиен запис на "Concerto for Group and Orchestra", той покани именно Dickinson за вокалист. Тогава китарист в първата част беше българинът Дарин Василев. Това бе и последното нещо, върху което работеше Jon Lord. Малко след края на записите той си отиде от този свят.

   В еуфоричната заключителна част ("Third Movement: Vivace - Presto") рок групата вече бе неразделна част от симфоничния оркестър. Тук чухме и соло на барабани представено от Bernhard Welz, а след финалните акорди на това произведение музикантите се оттеглиха за кратка почивка. В този момент Ивайло Ранов - Шеки заедно с китариста Денис Александров се качиха на сцената и направиха акустично изпълниение на "Soldier of Fortune" от албума на DEEP PURPLE "Stormbringer" (само в първата вечер). Композиция от сюитата "Sarabande" даде началото на втората част на концерта. Приживе Маестрото изпълни в цялост и това музикално произведение у нас. Случи се на същото място, в Зала 1 на НДК, през 2010-а година. И въпреки че "Sarabande" тогава беше на почти 35 години, България бе едва втората държава в света, в която тя бе представена на живо от Jon Lord. Този път от нея чухме само "Bourree", след чийто край Bruce се появи отново на сцената заедно с Теодосий Спасов. Последва нещо немислимо до този момент. Едва ли щяхме да повярваме, ако някой ни беше казал, че Bruce Dickinson, "Сирената", певецът на IRON MAIDEN и един от най-великите метъл вокалисти изобщо, ще изпълни насред София песента на проф. Петър Льондев по фолклорни мотиви "Ерген деда" на български език, нали? Да, но се случи. И Bruce си заслужи аплодисментите на цялата зала. По-долу може да видите фен видео от това изпълнение.

   И... дотук с класическата и народна музика. Време беше за истински рок! Е, очакването на всички в залата да чуят нещо на DEEP PURPLE не се случи. Или поне не още. В този момент българската публика имаше редкия шанс да се наслади на две песни от соловите албуми на Dickinson. Акустичното китарно интро подсказа, че идва ред на един от бисерите в творчеството на Bruce - "Tears of the Dragon". Песента се превърна в един от най-силните моменти на вечерта, като за това спомогна не само великолепното изпълнение на Dickinson, който бе на висота през цялата вечер и пя изключително добре, но и изящното включване на симфоничния оркестър. Тук е моментът да споменем и отлично свършената работа от диригента Paul Mann и перфектното му сработване с оркестъра, въпреки ограниченото за репетиции време. От соловото творчество на Bruce Dickinson чухме и прекрасната "Jerusalem", а първата от четирите изпълнени пърпълски композиции беше "Pictures of Home", започнала с дълга симфонична интродукция.

   Каквото и да кажем за John O'Hara все ще е малко. Да, никой не може да е като Jon Lord, но O'Hara и в двете вечери демонстрира световна класа и се справи блестящо с нелеката задача да влезе в кожата на Маестрото, успявайки да ни покаже и собствения си стил. Атрактивната Tanya O'Callaghan и Bernhard Welz пък действаха безотказно като добре смазана ритъм машина. Великолепното "Adagio for Strings" на Самюъл Барбър, познато на широката публика от филми като "Човекът слон" и "Взвод" предшества "When a Blind Man Cries", а след нейния край чухме и кавър на "Hush" по Joe South. Дали пък не можеше вместо това да получим някоя истинска пърпълска композиция, за чието създаване Jon Lord има основна заслуга? Като "Lazy" например? Да не бъдем максималисти, все пак за финал на концерта прозвуча емблематичната за DEEP PURPLE "Perfect Strangers", която изправи на крака немалка част от залата. При това, по думите на Paul Mann, класическото встъпление към нея бе композирано именно от Lord и се изпълняваше за пръв път на това турне. Бисът е ясен, там изненади не можеше да има - "Smoke on the Watеr", поклони, аплодисменти, българският флаг и 3500 (във всяка от двете вечери!) усмихнати хора. Два концерта пред препълнена зала, с които си припомнихме част от произведенията на един невероятен музикант и човек, чието творчество продължава да живее и да вълнува публиката по света. И макар Маестрото отдавна да напусна този свят, присъствието му в залата се усещаше осезаемо. Почувствахте го, нали? Jon Lord беше заедно с нас.

   Снимки от събитието, организирано от "Cantus Firmus" и радио "Z-Rock", можете да намерите в нашата галерия, а ето и пълния сетлист, който рок група и симфоничен оркестър изпълниха на 18 и 19 март, 2023 г. в Зала 1 на НДК:

Част I - Concerto for Group and Orchestra
01. Cоncerto for Group and Orchestra, First Movement: Moderato - Allegro (DEEP PURPLE cover)
02. Concerto for Group and Orchestra, Second Movement: Andante (DEEP PURPLE cover)
03. Concerto for Group and Orchestra, Third Movement: Vivace - Presto (DEEP PURPLE cover)

Част II:
04. Bourree (Jon Lord cover)
05. Ерген деда (с Теодосий Спасов)
06. Tears of the Dragon
07. Jerusalem
08. Pictures of Home (DEEP PURPLE cover)
09. When a Blind Man Cries (DEEP PURPLE cover)
10. Hush (Joe South cover)
11. Perfect Strangers (DEEP PURPLE cover)

Бис:
12. Smoke on the Watеr (DEEP PURPLE cover)

Текст: Ози
Снимки: Иво Канин
Видео: Cihan Yesil, YouTube