25 години по-късно: URIAH HEEP отново разтърсиха Велико Търново

През далечната вече 1988 г. URIAH HEEP идват в България за първи път и правят голямо турне, което минава през много градове из цялата ни родина. Днес никой не помни нито точните дати, нито бройката, но често се споменава, че британската група е обиколила около 20 населени места у нас. В това отношение Юрая, както често ги наричат българските им фенове, си остава и до днес единствената чеждестранна рок банда, дръзнала да направи не просто няколко концерта, а цяло турне в страната ни. При това, събитието се случва още по времето на социализма, което всъщност допринася то да е доста успешно (все пак по онова време единици са групите и изпълнителите, които посещават страната ни). Благодарение на музиката си, с течение на годините URIAH HEEP се превръщат в една от най-обичаните хард-рок банди у нас, а концертните им изяви тук в края на 80-те са нещо, което техните фенове дори и не са сънували, че може да им се случи в онези години. Четвърт век по-късно, британците отново ни дойдоха на гости и отново направиха концерт във Велико Търново. И то какъв! Важно е да споменем, че този път публиката имаше шанса да види любимците си заедно със специален гост - почти взелия вече българско гражданство John Lawton. А такова нещо не се случва всеки ден. Може и да сме гледали Lawton безкрайно много пъти, но едно е да го видиш, когато зад него е застанала някоя родна група (без да подценяваме нашите си музиканти), а съвсем друго е той да е на една сцена с бандата, която го направи световноизвестен преди повече от 35 години. Независимо, че тези URIAH HEEP, не са точно онези URIAH HEEP. Но нека караме всичко по реда си...

   Официалната част на втората британска инвазия в Старопрестолния град започна в събота по обяд, когато цялата група, заедно с John Lawton, даде пресконференция за местните медии. Какво отговориха те на журналистическите питания можете да прочетете в края на репортажа (този път решихме да ви спестим въпросите свързани с българските жени, шопската салата и ракията, които по незнайни никому причини винаги биват задавани у нас и публикуваме само по-интересното от пресконференцията), а след последния въпрос, Mick Box и компания раздаваха автографи и се снимаха с всеки пожелал фен или журналист. От доброжелателното им и чисто приятелско отношение се възползваха както невръстни деца, доведени от родителите си, така и хора на преклонна възраст с отдавна посивели коси. Приятно впечатление на групата направи един от феновете й, който гордо показваше свои снимки с музикантите, направени по време на турнето им през 1988 г.

   URIAH HEEP се качиха на сцената до паметника "Асеневци" в 22:30 ч., започвайки сета си с композиция от албума "Sea of Light" - "Against the Odds". В началото на изпълнението им звукът беше доста пресилен, но между втората и третата песен всичко си дойде на мястото и до края на концерта проблеми с озвучаването почти нямаше. Осъзнавайки за какво е дошла по-голямата част от публиката, групата продължи с три песни от класическия си период, когато вокалист на URIAH HEEP беше легендарният David Byron. "Traveller in Time", "Sunrise" и "Stealin'" сериозно раздвижиха около трите хиляди фенове на рока и моторите, а вокалистът Bernie Shaw за пореден път показа, че безпроблемно може да се справя с онези песни, които са изградили кариерата на URIAH HEEP и са я направили една от водещите банди в началото на 70-те години на миналия век. Разбира се, рок-динозаврите не пропуснаха да представят и част от творчеството си, записано именно с Bernie Shaw. "Between Two Words" се превърна в едно от най-силните изпълнения на концерта, напомняйки ни, че британците имат добри музикални попадения и в по-новата си история.

   Баладата "Rain" дойде точно навреме, за да успокои развихрилите се страсти, а по време на втория й куплет на сцената се появи и John Lawton. Заедно с Bernie той изпълни "Free Me", както и една от най-хубавите песни на URIAH HEEP "Sympathy". Lawton и Shaw не си пречеха един на друг, напротив - допълваха се, а над всички беше Mick Box, който тази вечер показа истинска класа. Музикантите представиха и няколко песни от последния си засега студиен албум "Into the Wild", излязъл през 2011-а, като от тях най-добро впечатление у зрителите остави "Nail on the Head". От тук до края на концерта за всеобща радост бяха изсвирени само класики. Bernie Shaw ни отвя с "Gyspy" (наистина изключително изпълнение!), а "Look at Yourself" бе изпята с помощна на гласовитата публика. John Lawton отново се качи на сцената за задължителната "July Morning", след която основната част на концерта очаквано отиде към своя край с "Lady in Black".

   Денонощието вече беше приключило, но ако някой в Търново си и мислел, че може спокойно да заспи, то в този момент е разбрал, че това няма как да се случи. Опустошителната "Free N' Easy" вдигна на крак целия град (вероятно и някои от околните му села), а URIAH HEEP ни казаха довиждане с вечната "Easу Living". Поредното им гостуване у нас беше по покана на мотоклуб "Old Bastards" (в лицето на неговия председател г-н Петър Стефанов) и община Велико Търново. Комбинацията между търновските моторджии и общинската администрация явно е печеливша, защото благодарение на нея традиционният мото-събор за пореден път бе организиран на много добро ниво. В продължение на три дена (между 15 и 17 август) гости на града, рок фенове и любители на моторите от цялата страна, станаха свидетели на множество изненади, забавления и разбира се голямо количество рок музика, представена от музиканти от три държави (България, Сърбия и Англия). Поздравления към организаторите за добре свършената работа. Дано традицията продължи и догодина по същото време, да се видим на същото място.

   Ето и пълен сетлист от концерта на URIAH HEEP, състоял се на 17 август, 2013-а година, във Велико Търново:

01. Аgainst the Odds
02. Overload
03. Traveller in Time
04. Sunrise
05. Stealin'
06. I'm Ready
07. Between Two Words
08. Rain (+ John Lawton)
09. Free Me (+ John Lawton)
10. Sympathy (+ John Lawton)
11. Nail on the Head
12. Into the Wild
13. Gypsy
14. Look at Yourself
15. July Morning (+ John Lawton)
16. Lady in Black (+ John Lawton)
Бис:
17. Free N' Easy (+ John Lawton)
18. Easу Living (+ John Lawton)

    Какво е усещането да сте тук отново след 25 години?
    Mick Box (китарист): Чувството е страхотно! И така е всеки път, когато се връщаме в страната ви. Хората в България са прекрасни и винаги се отнасят много добре с нас. Знаем, че те имат отношение към рок музиката. Ние пък от своя страна влагаме много страст, когато сме на сцената. Така че, заедно с българската публика си изкарваме винаги чудесно.

   URIAH HEEP са свирили през годините много различни стилове - прогресив рок, арт рок, хеви метъл, хард рок, дори и фюжън. Ако трябва да опишеш групата със свои думи, какво би казал?
   Mick Box: Освен изброените от теб стилове, сме изпълнявали и джаз. А ако трябва да дам кратко описание на групата и на това какво свирим ние, то бих казал две думи: мелодичен рок. За нас мелодичността винаги е била от особена важност. Както и текстовете, между другото. Често ми се е случвало, когато правим концерти в бившия Източен блок, феновете да ми казват, че по време на комунизма животът им не е бил никак лек и нашата музика им е помагала по-лесно да преодоляват трудностите. Предполагам, че главната причина затова е, че нашите текстове са преди всичко позитивни. Опитваме се чрез песните си да показваме хубавата страна на живота.

   Музиката на URIAH HEEP винаги е изобилствала от клавирни мелодии. В тази връзка, какво мислите за Jon Lord, който почина миналата година? Какво е мнението ви за него и неговата музика?
   Phil Lanzon (клавирист): Смятам, че Jon Lord е един от най-великите клавиристи в рок музиката изобщо. И това го казвам като човек, който цял живот е свирил на този инструмент. У мен винаги е имало огромен респект към всичко, което той е направил в музикално отношение. Много е тъжно, че той вече не е сред нас. Jon Lord остави много дълбок отпечатък в рок музиката.
   Mick Box: Той написа книгата затова как трябва да се свири рок музика на Хамънд орган.
   Bernie Shaw (вокалист): Lord създаде ултимативния звук що се отнася до клавирите в рока. Прекрасен човек и музикант.

   Как се чувстваш отново на една сцена с URIAH HEEP?
   John Lawton: В интерес на истината това се е случвало и преди. Правили сме го неведнъж през последните няколко години. Най-често подобно нещо се случва, когато Bernie има някакви здравословни проблеми и не му е възможно да излезе на сцената. Важно е да се каже, че след нашата раздяла ние си останахме приятели. Аз не си тръгнах от URIAH HEEP с лоши чувства и мисли. Така че, да съм на сцената с тези момчета за мен е огромно удоволствие.
   Mick Box: Винаги е хубаво, когато John се върне при нас.
   John Lawton: Има и нещо друго, което е също много важно в случая. Аз и Bernie работим много добре заедно.
   Bernie Shaw: Така е. А и блендите на гласовете ни си пасват много добре.
   John Lawton: Дори често докато репетираме, бъркаме кой коя реплика е трябвало да изпее. Започваме да се питаме: "Това ти ли трябваше да го изпееш? Или аз?" Има някаква химия между нас и за мен е винаги удоволствие да пея с него.
   По време на кариерата си вие сте направили огромно количество концерти. Днес обаче ситуацията е по-специална, защото сте гости на мото-събор. Кое ви накара да приемете поканата за едно такова събитие?
   Mick Box: О, ние сме свирили ужасно много пъти на мото-събори. Това не ни е първият подобен случай. И трябва да кажа, че винаги е много приятно да си на такова събитие. Не знам дали знаете, но Bernie също е моторджия и кара "Harley-Davidson".

   Кой е моделът на мотора ти?
   Bernie Shaw: "Road King" от 1998-а година.

   URIAH HEEP са една от най-популярните хард-рок групи в България. Вероятно една от причините затова е голямото турне, което вие направихте тук през 1988-а година. Тогава това беше като сбъдната мечта за българските рок фенове. Дали си спомняш нещо от това турне? Какво ти направи най-голямо впечатление?
   Bernie Shaw: Тогава нямах никаква представа, че България има толкова много футболни стадиони. Концертите ни из цялата страна бяха на такива съоръжения - в Бургас, Варна, Стара Загора, София... Бяхме тук повече от две седмици. Знаех, че футболът е много популярен в страната ви, но бях искрено изненадан, когато видях колко много стадиони имате.

   Довечера ще видим на една сцена URIAH HEEP и John Lawton. Възможно ли е в бъдеще освен него, на сцената да се качи и Ken Hensley? Може би за някакъв юбилеен концерт на групата?
   (Групов смях) Mick Box: В момента Ken е поел в различна посока от нашата. И ние сме ОК с това. Той има собствена група - LIVE FIRE. Издава албуми с нея. Освен това се е посветил доста сериозно на християнството. Също така се премести да живее в Испания, докато всички ние живеем във Великобритания. Или с други думи казано, в много отношение вървим в различни посоки.

   John Lawton е чест гост на България, дори си купи жилище тук. Смята ли някой от вас да последва примера му?
   Mick Box: Аз лично съм му бил на гости няколко пъти. Дори направихме концерт на Нова година тук, в Каварна. Беше страхотно! От тогава се опитвам да намеря някакво хубаво жилище около него, за да станем съседи, но за момента няма подходящи оферти. Освен това вече се снимахме и в един български игрален филм заедно. Казва се "Love.net". Общо взето има доста неща, които ни свързват с България.
   Двамата с John сте били много пъти заедно на сцената, но както сам спомена, за първи път се снимахте в игрален филм тук в България. Как се стигна до това? Бихте ли ни разказали нещо повече около този проект?
   Mick Box: Беше страхотно изживяване! И главната причина затова е, че не сме го правили никога преди. Ние сме музиканти и се занимаваме с музика. Там няма никакви неизвестни за нас. Но да се снимаме във филм?! Нямахме никаква представа как се прави това.
   John Lawton: Пратих сценария на Mick и го попитах дали би искал да направим подобно нещо. Той каза, че е съгласен да поемем риска, ха-ха-ха! Дойде ми на гости, всеки си погледна репликите и си ги повторихме няколко пъти, сякаш снимаме конкретната сцена. Също така, във филма Mick свири на китара, а аз пея, което не беше проблем за нас. Всъщност, записаха ни как свирим и пеем в продължение на 30 минути, но само част от този материал влезе във филма, защото е прекалено дълъг.

   Има ли я у вас още тръпката от срещата с публиката, когато се качите на сцената?
    John Lawton: О, да, със сигурност! Нашата публика е основната причина, поради която продължаваме да правим това нещо, дори и на тази възраст. Колкото и да си уморен, когато видиш хората пред сцената, адреналинът ти се качва! Спомням си първия път, когато изпях "July Morning" на Камен бряг в пет и половина сутринта. Малко преди да изляза пред публиката погледнах жена си и я попитах: "Моля те, кажи ми защо правя това нещо?!" Когато започнахме изпълнението и аз видях хората и разбрах какво означава тази песен за тях, вече знаех отговора на този въпрос. Ние може да сме много изморени, да не сме спали цяла нощ, защото сме пътували, но качим ли се на сцената и застанем ли пред хората, които са дошли, за да ни гледат и слушат, всичко това остава на заден план.

   Каква е тайната рецепта, благодарение на която успявате да запазите гласовете си вече толкова много години?
   Mick Box: Моята тайна? Аз мога да пея точно толкова добре, колкото всеки един средностатистически човек, ха-ха-ха!
   Bernie Shaw: Нямаше да бъде тайна, ако сега ви я кажа, ха-ха-ха!
   Mick Box: Отговорът на въпроса е: дисциплина.
   John Lawton: Ако тичаш в продължение на десет дена, краката ти в крайна сметка свикват с напрежението и натоварването не е толкова голям проблем за тях. Но ако спреш за седмица и тогава отново започнеш да тичаш - всичко ще те боли. Същото е и с гласните струни. Колкото повече пееш, толкова по-добре се получава. Това е моята рецепта.
   Bernie Shaw: Така е. Но искам само да добавя, че ние певците, правим по един маратон всеки път, когато пеем пред публика. Толкова голямо е натоварването ни. Но докато бегачите правят по 4-5 маратона всяка година, ние правим по толкова всяка седмица.

   Коя е любимата ви песен?
   Bernie Shaw: По този въпрос мнението ми се променя почти ежедневно. Ако трябва да отговоря сега, то ще кажа "What Kind of God" от албума ни "Wake the Sleeper".
   Mick Box: "Rockin' in the Free World" на Neil Young.

   Мислили ли сте да запишете албум с тези двама вокалисти?
   Mick Box: Смятам, че положението трябва да се запази такова, каквото е в момента. Същевременно осъзнавам, че когато става въпрос за URIAH HEEP, не трябва да казваш "Не", защото, ако го направиш, обикновено става обратното.

   Кой според теб е най-добрият албум на URIAH HEEP?
   Mick Box: Следващият. Но истината е, че сме оставили феновете да отговарят на подобни въпроси. Те знаят най-добре.