Страховита парти нощ с PAIN и ENSIFERUM в София на 31 октомври

   Купонджийският Студентски град приюти едно по-различно парти в нощта на Вси светии тази година - завръщането на индъстриъл метъл четворката PAIN, оглавявана от фронтмена легенда Peter Tagtgren, и съпроводена от веселяшко-героичния мелодет на ENSIFERUM, надъхващите симфоник даркметъли ELEINE от Швеция и техничните китарни самураи RYUJIN от Япония. Късметът не е особен фен на PAIN, обаче, защото миналия път, когато ни посетиха през април 2009 г., трябваше да изтърпим двучасово закъснение в програмата, а снощи пък концертът бе изтеглен час по-рано, за да имат време бандите да се придвижат до следващата спирка от "I am on Tour" (но това, както научихме по-късно, пак не е помогнало). Смяната на локацията от "Mixtape 5" на зала "Христо Ботев" също отказа някои посетители, но пък имаше повече пространство за дивеенето на присъстващите над 1000 метъл фенове.

   RYUJIN (доскоро известни като GYZE) от Страната на изгряващото слънце трябваше да излязат в 17:15 ч. пред около стотина души, но това ни най-малко не удави ентусиазма им и азиатците успяха да завладеят рехавите редици пред сцената с бързо и технично свирене, увличащи мелодии и непосредствен контакт с публиката. Ryoji Shinomoto и компания изпълниха пет парчета, сред които "Samurai Metal" и "Raijin & Fujin". За съжаление кънтящият звук в почти празната зала попречи да чуем добре традиционните японски инструменти, които добавят приятен щрих в музиката им. След 30-минутен сет RYUJIN се сбогуваха с публиката и се оттеглиха, може би да пируват зад кулисите с българско кисело мляко. Oт видео, публикувано в социалните мрежи предишната вечер, знаем, че поне Ryoji го е хапвал с наслада.

   След много кратка пауза под прожекторите се появиха шведите ELEINE, за които това бе четвърта среща с българските фенове, а от последното им идване за акустично шоу със SONATA ARCTICA бе минала само една година. Излезлият преди месеци четвърти студиен албум на бандата "We Shall Remain" бе в центъра на сетлиста им. Шармантната фронтдама Madeleine Liljestam с видима гордост отбеляза, че го смята за най-добрия им до момента. Публиката посрещна топло новите композиции "Never Forget" и маршовата "We Are Legion" и куфееше на тях не по-малко, отколкото на познати парчета като "Enemies" и "Ava of Death", преди която басистът Filip Stalberg поздрави множеството с "добър вечер" на български.

   Седемте години, изтекли от първата ни среща с ELEINE досега, са били добре оползотворени и резултатът е несъмнено израстване - групата звучеше изключително сработена, единна и енергична, а гласът на Madeleine блестеше уверено на фона на тежкия инструментал и харш вокалите на Rikard Ekberg.

   Дали заглавното парче от новия албум бе твърде шумно или бе чисто съвпадение, но алармата в залата се задейства и закратко бе неочакван съпровод на музиката. Малко след това групата раздели публиката на два отбора, един за китариста Rikard и един за вокалистката Madeleine, за да оцени кой по-силно реве припева на заключителната "Death Incarnate". Накрая обаче всички пяхме заедно. Посланието зад тази игра бе, че е тъпо да се съревноваваме и е по-добре да сме единни в името на музиката и метъла.

   С тази позитивна нотка и с обещание за среща с всеки желаещ на мърч щанда завърши 40-минутното ударно представяне на ELEINE и те отстъпиха сцената на следващите любимци на българската публика.

Сетлист на ELEINE:
01. Enemies
02. Never Forget
03. We Are Legion
04. War Das Alles
05. Blood in Their Eyes
06. Ava of Death
07. We Shall Remain
08. Death Incarnate

   ENSIFERUM също гостуваха в София наскоро, преди около година и половина, и по време на тази пауза не са успели да създадат нова музика или да ни изненадат с някоя кадрова промяна, но няма нищо лошо да се позабавляваме с добре познатите запомнящи се мелодии и героични ритми. През 50-те минути, отредени за тях, енергичните финландци се отдадоха именно на това, което правят най-добре - да купонясват здраво с инструментите и гласовете си и да предават тази заразителна енергия на събралата се тълпа.

   Като казахме гласове, фронтменът Petri Lindroos не бе единственият, който се изяви пред микрофона. В "Run from the Crushing Tide" клавиристът Pekka Montin беше главно действащо лице и неговите извисяващи се пауър метъл трели приятно контрастираха с по-грубото пеене на колегата му Petri. Към края на сетлиста пък почти двадесетгодишната класика на ENSIFERUM "Lai Lai Hei" бе подхваната от китариста Markus Toivonen, единствен оригинален член в сегашния състав на бандата.

   "Twilight Tavern", въплъщението на метъл празненство, раздвижи множеството, а лиричните женски хорови пасажи по средата бяха посветени на "красивите дами в София". "Heathen Horde" по-бавно, но все пак неумолимо, завъртя танците в мошпит, а Petri изкрещя за всеки участник в погото, че "и сам воинът е воин" - с други думи, бе дошъл редът на "One Man Army". Закратко след това публиката се поспря, за да скандира името на любимата си банда под акомпанимента на баса на Sami Hinkka и барабаните на Janne Parviainen.

   Времето на ENSIFERUM неусетно изтичаше и към края на представянето им Petri Lindroos обеща от сцената, че веднага щом приключат настоящото турне, той и момците му ще влязат в студио, ще запишат нов албум, "пълен с хеви метъл", и ще се върнат следващата година.

   Във финалната лудешка смесица от рок, пънк и диско (както фронтменът описа "Two of Spades") вече едва ли остана някой безразличен към танците. Пореден изблик на скандирания En-si-fe-rum! En-si-fe-rum! и това беше всичко от финландската шайка за тази вечер.

Сетлист на ENSIFERUM:
01. Andromeda
02. In My Sword I Trust
03. Run from the Crushing Tide
04. For Sirens
05. Twilight Tavern
06. Heathen Horde
07. One Man Army
08. Lai Lai Hei
09. Two of Spades

   За някои обаче купонът тепърва започваше. Трудно е за вярване, но предстоеше едва третият концерт на PAIN в България. Въпреки това много от присъстващите в зала "Христо Ботев" бяха там, защото чувстваха фронтмена на групата толкова близък, все едно многократно са си пили ракията с него, заедно са вдигали дивани и матраци и вече не само са на "ти", ами и дружески го наричат "Пешо". Както казват хората, не е важно да намериш някой без бръмбари в главата, а някой, чиито бръмбари са като твоите. Със сигурност може да се каже, че снощи всички глави жужаха на една вълна и си спретнаха парти напук на всичко негативно в живота.

   Не е тайна, че озвучаването куцаше на първото парче "Let Me Out" и ту се влошаваше, ту се оправяше по-нататък, но какво е малко бучене в ушите между приятели? След "Nailed to the Ground" Peter Tagtgren се обърна към феновете си с признанието, че е на любимото си място и за него винаги е удоволствие да идва в София.

   Минималистичният сценичен дизайн по време на първите няколко песни се разнообразяваше само от внушителните прозрачни барабани, осветени от LED лампички, а зад тях седеше новото поколение - синът на самия "Пешо", Sebastian Tagtgren. Обстановката се оживи допълнително с парчето "Call Me", когато вокалистът на SABATON Joakim Broden запя партията си от екрана в дъното на сцената. Някои от последвалите парчета бяха съпътствани от кадри от видеоклиповете им или тематични анимации с талисмана на групата, Painhead.

   Несъмнени гвоздеи в сетлиста бяха класики като "Zombie Slam", "It's Ony Them" и "Same Old Song", като за последната Peter спокойно можеше да предаде вокалната щафета на публиката. Имаше и няколко по-меланхолични и почти кротки моменти насред шоуто, когато Jonathan Olsson седна на столче с кухарка и засвири "Coming Home", съпроводен от стотици вдигнати високо ръце, люлеещи се в такт. Малко по-късно седна и Peter, попита "Искате ли блус?" и продължи: "Не? Е, тогава майната ви! Това е историята на моя живот, казва се "Have a Drink on Me". Такъв тип блус видимо се харесваше на българския фен.

   PAIN нямат издаден нов албум от 2016 г. насам, но в периода след пандемията пуснаха няколко сингъла (сред тях бяха тазгодишният "Revolution" и записания през 2021 г. кавър "Gimme Shelter"), които намериха своето място в сетлиста и бяха посрещнати подобаващо от публиката.

   Коронният номер обаче беше песента "Party in My Head", поставила началото на края или по-точно на биса. Музикантите се скриха зад сцената за бързо преобличане и се появиха пред нас в костюми, с които пресъздадоха атмосферата на видеоклипа - Peter бе наметнал размъкнат бежов халат, а от двете му страни вилнееха басистът Jonathan и вторият китарист Sebastian, накипрени в космати кожуси, обточени с пух слънчеви очила и блестящи пайети и пухкави декорации по инструментите. Загрелите вече гласни струни на феновете нямаха нужда от покана да се дерат все по-възторжено на вечно любимите химни "I'm Going In" и "Shut Your Mouth", за които, разбираемо, също бе запазено място в биса.

   Наближаваше 21:45 ч., а финалът на продължилото час и половина PAIN парти бе поставен с барабанно соло на младия Sebastian Tagtgren. "Обичаме ви, София, надяваме се да се видим скоро! Пазете се!" - с тези думи Peter Tagtgren се раздели с феновете си, а на екрана в дъното засияха буквите "The End", докато на запис звучеше познатата "My Way" на Frank Sinatra. За някои купонът приключи, други продължиха празнуването на Хелоуин, а трети потеглиха към Будапеща за следващо парти с нови и стари приятели.

Сетлист на PAIN:
01. Let Me Out
02. End of the Line
03. Nailed to the Ground
04. The Great Pretender
05. Call Me
06. Walking on Glass
07. Revolution
08. Zombie Slam
09. Suicide Machine
10. Monkey Business
11. Coming Home
12. Have a Drink on Me
13. Same Old Song
14. It's Only Them
15. Bye/Die
16. Gimme Shelter (THE ROLLING STONES cover)
Бис:
17. Party in My Head
18. I'm Going In
19. Shut Your Mouth

   Следвайки връзките, във фотогалериите ни може да разгледате десетки фотоси на четирите банди:

Снимки на RYUJIN
Снимки на ELEINE
Снимки на ENSIFERUM
Снимки на PAIN

Текст: Florimel
Снимки: Борис Алмишев