Тъй рече Заратустра: Танцувайте с LAIBACH в София на 24 март

   Дали след като помръзнаха на студа пред затворените врати на клуб "Терминал 1" (поради технически проблем), феновете на LAIBACH успяха да постоплят телата и душите си? Несъмнено. В добре напълнения, почти разпродаден клуб, атмосферата беше комфортно-концертна, звукът - от най-добрите, а двучасовият сет на словенците протече по схема, проверена във времето за максимални резултати - първа част изцяло от парчета от новия албум, втора част - класики и изненади.

   Концертът на 24 март в София беше спирка от турнето в подкрепа на последното творение на групата, албума "Also Sprach Zarathustra" (2017), съдържащ преработената музика за едноименна словенска театрална постановка, от своя страна вдъхновена от творбата на Ницше "Тъй рече Заратустра". Редуването на инструментали и парчета с обсебващия глас на Milan Fras е запазено и в подредбата на сетлиста, за разлика от реда на композициите. Концерта откри финалната в албума - "Von den drei Verwandlungen", чийто циклещ акорд, избиващ в хаос от звуци до предела на бял шум, се преля в ритмичното туптене на "Die Unschuld II". Мрачна и меланхолична, потискаща, но и едновременно извисяваща е атмосферата на парчетата, сцената доби необичайна дълбочина, към нея летеше светлината на прожекторите, от нея струяха кадрите на видеоклиповете - не просто фон, а активен елемент в цялостната картина на добре режисирания спектакъл на групата. Milan излизаше с почти безизразно лице, гласът му се врязваше в тъканта на композицията, нещо се нажежаваще до бяло, нещо натежаваше в освобождаваща лекота, думите се отронваха, ясни, категорични и двусмислени, Milan се оттегляше плавно за следващия инструментал, който подхващаше пространството и го надробяваше, пренареждаше и изглаждаше в ново безупречно цяло. До "Vor Sonnen-Aufgang", когато на сцената пристъпи Mina Spiler, невъзмутима, с отработени жестове, каменно изражение и контрастираща лиричност в гласа и мелодията.

   Това последно парче от новия албум бе последвано от неиздаваното "New Parnassus", а нататък се заредиха добри познайници. Традиционно подгряването на публиката вървеше с машинен глас на запис и традиционно публиката знаеше добре каква игра играят с нея. Трудно е да си представи човек случайни хора, дошли да послушат тази група, особено с такъв сетлист. "Also Sprach Zarathustra" е електро-индъстриъл, пропит далеч по-малко със сарказъм и театралност, колкото и парадоксално да звучи това за театрална музика, а повече с философска съзерцателност и игра с мелодиката и тишината. В същия сетлист са и емблематични индъстриъл парчета "Brat Moj", "Ti, Ki Izzivas", нова версия на "Wirtschaft ist Тot", "Bossanova", в която няма никаква боса нова, кавър като "See That My Grave Is Kept Clean", който почти осезаемо тежи с наситеността на музикалните стилове, които е успял да побере наедно в себе си.

   Разходка във всякакви посоки и времена, всяка стъпка от която заслужава да ѝ се обърне подобаващо внимание. Това важи и за двете парчета от биса и въпреки че "Tanz mit Laibach" е крайъгълен камък, не може да подминем "Leben heisst Leben", майсторски деконструирания поп-рок хит на австрийците OPUS, добил с интерпретацията на LAIBACH не само ново звучене, но и ново значение.

   Финал за четвъртия концерт на словенците в София, организиран от "DS Music". LAIBACH отново бяха безкомпромисни, верни на себе си, все така актуални - никакви изненади на този фронт. И така е най-добре.

   Ето сетлист, в галериите ни може да разгладете и снимки от концерта на LAIBACH в София на 24 март 2018 г.:

01. Von den drei Verwandlungen
02. Die Unschuld II
03. Ein Verkundiger
04. Das Gluck
05. Von Gipfel zu Gipfel
06. Das Nachtlied I (Dunkel)
07. Als Geist
08. Vor Sonnen-Aufgang
09. New Parnassus
10. Brat Moj
11. Resistance Is Futile
12. Ti, Ki Izzivas
13. Eurovision
14. Wirtschaft ist Тot
15. The Whistleblowers
16. Bossanova
17. See That My Grave Is Kept Clean (BLIND LEMON JEFFERSON cover)

Бис:
18. Tanz mit Laibach
19. Leben heisst Leben (OPUS cover)

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Ивайло Хранов