Ihsahn: "Колкото по-малко знаят хората за мен, толкова по-добре"

   Днес започва тридневният фестивал "Music of the Ages 2024", на който в Античния театър в Пловдив ще свирят хедлайнърите MONO INC., PAIN OF SALVATION и Ihsahn, както и още редица родни и чужди банди. Вчера ви представихме интервю с Daniel Gildenlow - фронтмен и лидер на PoS, а днес публикуваме и разговор с вокалиста на легендарните EMPEROR, който от години развива успешна самостоятелна кариера. Интервюто с Ihsahn е направено със съдействието на организаторите "Blue Hills Events" и излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" в понеделник, 16 септември.

Здравей отново, Ihsahn! При предишния разговор в началото на годината представихме последния ти албум. Сега поводът е концерта ти в Античния театър в Пловдив на 22 септември, който е и първи за теб в България. По друг начин ли приемаш концертите в страни, в които досега не си представял музиката си?
Ihsahn: Разбира се, че на субективно ниво се вълнувам, че ще посетя ново място. И че ще имам възможност да изляза и да свиря за нова публика. В същото време от толкова много години се занимавам точно с тази дейност. Това, което открих за себе си и е отговор на въпроса, който много ми задават, е дали феновете са различни в различните държави като Японияа например, сравнявана с Австралия или Южна Америка, или Европа. На първо място има малки разлики в реакцията на хората. Но колкото повече пътувам, толкова повече осъзнавам, че метъл публиката притежава една глобална метъл култура. Всички я носим в себе си. Всички сме израснали с IRON MAIDEN, JUDAS PRIEST и останалите банди. По това си приличаме. Което ме навежда на извода, че метъл феновете си приличат по отношението. Също така без значение дали е рок шоу или блек метъл шоу, хората от различните страни ги посещават по едни и същи причини. Така че не очаквам нещо коренно различно от шоуто в България само по себе си. Аз вземам най-доброто от двата свята при пътуваниятао ми. Т.е. където и да отида, срещам хора, с които имаме нещо общо. След което културните разлики като храна, ценности, се превръщат в бонус, който се трансформира в преживяване. Така че за мен всеки концерт на ново място е комбинация от вече познатото и новото непознато. Очаквам същото и от България.

Как оправдаваш очакванията на феновете за материал от EMPEROR на соловите ти концерти?
Изпълнявам композиции на EMPEROR само в няколко случая. Когато групата не е активна, както и когато съм на места, където бандата никога не е стъпвала. Позволявам си го като изключение. Но в момента продължаваме да правим концерти с EMPEROR, а в същото време аз обикалям и със соловата ми група. Това става едновременно, както на "Graspop Metal Meeting" в Белгия през тази година, където направих участия с двете банди в един и същи ден. Не виждам причина да смесвам дискографиите на групите, защото EMPEROR са активни. Гледам на ситуацията като възможност да представя моята солова музика. Още повече, че с EMPEROR изпълняваме стар материал. Новият ми албум е много специален и на концертите, които правя, се опитвам да изградя сетлист, който да е фокусиран повече към създаването на определена атмосфера. Вместо да събирам селекция от всичко. Не става въпрос за бюфет, в който има много чекмеджета, а за концентриране върху определени елементи от музиката ми. Иначе определено не съм се сблъсквал с много очаквания към мен да изпълнявам песни на EMPEROR със соловата ми група.

Как се постига балансът при пренасянето на студийната атмосфера в жива среда?
В известен симсъл това е резултат, особено при последния албум, от начина, по който съм го създал. В основата му стои единствено звук от пиано, а той е направен като едно цяло произведение. Мисля, че говорихме за това при предишното интервю. След което просто предоставих правата върху музиката на електрическите китари, баса и ударните, както и на оркестъра. В сърцевината на всичко обаче стои една и съща музика. Интересно е да се види. Тя е резултат от експеримента между двете части. От една страна да се види как музиката работи в изцяло оркестрова форма. След което да се сравни с метъл албума, където съм използвал всички инструменти. И в който трябваше да открия баланса при комбинирането на двете форми. Разбира се, че съм смесил двете части дигитално за концертите. За съжаление не мога да пътувам със симфоничен оркестър. При живите участия обаче музикантите на сцената, бандата са доминиращата част. В албума, и оркестърът и метъл групата изпълняват всичко. Те свирят една и съща музика. Дори и да изпълняма песните без включени оркестрови семпли, няма да бъде загубена много музикална информация. Доста концерти направих с новия материал и мнението ми, както и реакциите са, че всичко работи изненадващо добре в жива среда. Разбира се, че балансът няма как да е същия като в албума, но смятам, че това също е нещо хубаво. Защото концертните версии на песните, звучат различно от студийните записи. Доста време хората очакваха, че когато отидат на концерт, ще видят групи, които ще звучат като студийните си записи, когато се качат на сцената. Според мен обаче разлика трябва да има. Трябва в изпълнението да има една друга острота.

До колко културните особености определята звука на една група?
Мисля, че културната среда наистина оказва влияние на начина, по който звучи една група. Вземи звука, който се асоциира с норвежкия блек метъл. Той наистина се превърна в нещо самостоятелно. Изглежда, че подобна субкултура случайно се е появила в тази малка страна. Но съм напълно убеден, че звукът, текстовете, атмосферата съвсем естествено произлизат от тази част на света. Музиката звучи студено, с всички препратки към точно тази природа. Това е естеството ѝ. Виж, изглежда съвсем естествено, че регето е с произход Ямайка и онази част на света. Т.е. съвсем естестевно е блек метълът да произлезе от Норвегия вместо от някъде другаде. Обърни поглед към Исландия. Вземи популярната музика. Чуй SIGUR ROS или Bjork. Пусни си композиторите от Исландия, които създават филмова музика. В нея има определено звучене. И когато гледаш видео или снимки от Исландия, те напълно я осмислят. За мен е важно уникалността на съответната култура, гледните точки, опитът на различните части на света да бъдат разпознаваеми в музиката. Това обогатява по много добър начин изразяването на творците.

Обикновено се смята, че е работа на артиста да привлече публиката. Но слушането на музика е по-скоро активен, отколкото пасивен процес. Каква е ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация?
Когато работя, никога не смятам, че слушателите имат някаква роля. Създаването на музика при мен е самотен и много субективен процес. След като тя бъде издадена, ситуацията се променя. Това е моят единствен начин на уважение към хората, които купуват албумите, слуша музиката, идват на концертите. Ако гледам на творческия процес, като витрина с рафтове, на които съм поставил продукти, които да подхождат на определен пазар, крайният резултат няма да е качествен. Особено, когато става въпрос за субкултурен музикален жанр, който се свързва основно с ъндърграунда и е припознат от феновете заради своята искреност и реалност. Защото той е такъв, какъвто е. В поп музиката можеш да откриеш другата крайност - тя е лесна и масово смилаема. Блек метълът е честен стил. Творците в него са подчинени на стремежите си да предложат едниствено най-добрия музикален израз. А той е напълно ясен и чист. След което никой няма контрол върху това как ще се възприеме разголването. Мисля, че някои музиканти се унищожават сами, поддавайки се на компромиси заради вкусовете на повечето фенове или в опитите си да се впишат в определени течения. В този случай музиката се превръща в корпоративна, а изкуството - в спекула. А в края на краищата феновете не искат те да присъстват в метъл музиката.

Ако се върнем на чистото изкуство - музикантите създават утопии или предпазват слушателите от тях?
От начина, по който задаваш въпроса, излиза, че музикантите и творците са някак си откъснати от хората. Смятам обаче, че основната причина, заради която се събираме около музиката, е връзката ни с нея. Тя е както много интимна, така и лично преживяване. Особено, когато я слушаме вкъщи. След което ставаме свидетели на избуяването на връзката, когато хиляди хора се съберат на концерт и пеят заедно с изпълнителите. В сърцевината си това е почти ритуално преживяване. Когато музикалните фенове си пускат любимата музика без значение къде - вкъщи или в жива среда, те се свързват с нея. Защото музиката им говори. Не искам да интелектуалствам твърде много, защото по принцип тази връзка е притимивна сама по себе си. Говорим за рок музиката генерално. Самото изкуство като цяло се свързва по този дълбок, човешки споделен опит. И съществуват хора, които имат таланта или средствата да изразят точно това. И то по начин, който да се възприеме от останалите и те да се свържат с него. Защото могат да усетят същите емоции и чувства. Могат да изгрядат връзката от своя страна или най-малкото да разпознаят нещо свое. Не обяснявам нещата много добре. Не мисля, че изпълнителите и публиката са непременно разделени по този начин. Според мен това е по-скоро създаване на маркетингов модел, който обособява отделните детайли. Виж, творците и публиката имат различни роли, но когато творецът създаде дадено произведение и публиката не се свърже с него, не го почувства на емоционално ниво, какъв творец е той и каква кариера ще има? Защото хората тръгват от там, те са причината творецът да има кариера.

Каква тогава е ролята на артиста в едно общество?
Да създаде нещо, което е универсално и което да ни помогне да разберем себе си по-добре, както и да сподели опит. Също така като творци ние очакваме да празнуваме изкуството. Целите са толкова много. Наскоро посетих една изложба в Хамбург. Тя беше посветена на това как човечеството празнува. През всички векове - от античността с динозавърските ритуали до "Wacken Open Air" днес. Изложбата показваше как хората се събират заедно за този един вид възторжен изблик на споделено преживяване. И всъщност това е много типично за човешките създания по целия свят. Подобни моменти са почти ритуални и в същото време показват как не само музиката, а изкуството като цяло ни помага да разберем по-екзистенциалните въпроси на емоционално ниво. Без значение от века и периода за който говорим. Ако вземете класическото изкуство или някоя статуя на Микеланджело, или се докоснете до някое от тези вечни творби на изкуството, или си пуснете Бетовен, Моцарт, Бах, ще осъзнаете, че тези произведения комуникират на универсален език. Ролята на твореца е да направи тази комуникация разбираема. След което хората да се свържат с тях. Нали?

Кое е по-важно за един артист - свят, в който идеите му се сблъскват с консерватизъм или свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?
Новата музика е винаги в резултат на конфронтация. Не всяка, но в повечето случаи е така. Особено тази, която произлиза от по-младото поколение. Така е било с Elvis Presley, хипитата, пънка през 70-те. Всяка нова музика предизвиква конфронтация. Самата нова музика е контрареакция на вече установите норми. Видимо е при почти всяко следващо поколение. То прокарва своето младолико движение, което предизвиква вече установеното положение и свързва хората от една и съща възраст, които се осъзнават чрез него. В следващия момент това изкуство се превръща в универсално и всеки го припознава за по-продължителен период от време. Но тук говоря за музиката, която се конфронтира на по-високо ниво, а не за реакциите в социалните мрежи, които се изразяват в палец надолу. И още веднъж - трайното изкуство обезсмисля цялата тази глупост с палците нагоре и надолу. Тези съществуващи кратки форми на реакция, не мисля, че са добри за някого.

Два последни въпроса - има ли нещо, което не много хора знаят за теб, но би искал повече да научат?
За да съм честен с теб, колкото по-малко знаят хората за мен, толкова по-добре. Така смятам. Аз съм много затворен и нямам голяма необходимост от внимането, с което ме удостояват заради онова, което правя. Затова и живея на много отдалечено място и наистина се наслаждавам на личното си пространство. В същото време това кореспондира с предишния отговор за социалните медии. Когато създавам музика, искам тя да е преживяване. В тази ситуация аз като личност и човешко същество не представлявам интерес. Казвам го като човек, който създава музика и я издава, но в същото време и като музикален фен. Понякога може да е интересно да занете повече за автора на книги или за някой музикант. Но от друга страна това може и да е разочароващо. Почувствали сте много лично някоя песен и в някакъв момент нейният създател прави коментар, че тя всъщност е за момента, в който готви супа. Вие преживявате тази песен, чувствате я като своя, а един подобен коментар може да разруши всичко. За това смятам, че е по-добре творецът да бъде отделен от себе си. Особено днес със социалните мрежи. Отиваш на рок концерт, а преди това си видял десет снимки на обяда и на вечерята на групата преди да се качи на сцената. Пълна каша от всичко, която те отдалечава от по-дълбокото разбиране на важните аспекти като музиката и нейното преживяване. Не изпитвам необходимост хората да знаят нещо за мен.

Последен въпрос - кое клише в блек метъла те дразни най-много?
Момичета във видеоклиповете, които тичат из горите, облечени в бели рокли.