Sakis Tolis от ROTTING CHRIST: "В София феновете ще видят група, която дава най-доброто от себе си"

   Няма да ви губим времето с излишни въведения. Ясно е, че има глад за концерти. И този глад донякъде ще бъде задоволен на 26 февруари, когато ROTTING CHRIST се завръщат в България (поръчай билет онлайн). Концертът им в София, организиран от "BGTSC", и ще бъде специален, и няма да бъде. Ще бъде, защото ще е един от малкото през последните две години. Няма да бъде, защото според Sakis Tolis ще е един обикновен концерт с група и фенове. 

   Интервюто със Sakis Tolis е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 14 февруари.

Привет, Sakis, съвсем скоро ще направите концерт в София…
ROTTING CHRIST е група, която от септември вече има 20 концерта. Знаеш ли как станаха? Следим ограниченията за COVID-19 в отделните страни. Нещата стават за две-три седмици. Повечето организатори се оплакват, че не разполагат с достатъчно време за реклама на концерта. Обаче на кого му пука всъщност днес? Ние искаме да свирим на живо. Това се опитваме да правим тези дни. София ни е много близо, така че нека опитаме.

Сетлистът какви композиции ще съдържа?
По малко от всичко. Разбира се, че шоуто няма да е голямо. Няма да има огньове, някакви по-специални ефекти и пиротехника. Обикновен концерт. Искаме да останем свързани с феновете. Да сме отново заедно. За това и се опитваме да организираме колкото е възможно повече концерти. Днес няма как да очакваме нещо по-специално и изключително различно. Но със сигурност феновете ще видят група, която дава най-доброто от себе си, която се стреми да остане вярна на почитателите, които я подкрепят през всички тези години. Това чувство, което свързва музиканти и фенове, не е мъртво. Не вярвайте какво приказват. То просто е заспало и с концертите ние го възраждаме отново. Усещаме живота по този начин. Осъзнаваме, че отново живеем пълноценно. Това планираме да направим в София.

След двегодишна COVID криза промени ли се начинът, по който се приема музиката?
Според мен днес вниманието на хората е концентрирано в друга посока. Може би това се дължи на депресия заради кризата. Ние също пострадахме от нея. Днес депресията е повсеместна. Музиката е на заден план. Разбира се слушат се нови албуми, но го няма отношението. Още повече че издаването на нов материал без турне е самоубийство за групите. За феновете е важно да има турнета, но след като те не са възможни, вниманието им към музиката е разводнено. Новите албуми страдат доста от липсата на отношение. Класиката си е класика, тя продължава да се слуша. Обаче новите дискове, които излизат с голяма честота днес, някак си остават встрани. Това е мнението ми. Може би е резултат от мислите, които депресията провокира, може и аз да съм депресиран, но времената за музикалния бизнес за тежки.

Може би причината е в липсата на концерти...
Концертите някак си остават също без внимание. И тук основната роля е отредена на депресията. Ние правим концерти, защото искаме да сме близо до феновете, до други хора, до почитателите, които имат същото отношение съм музиката като нас. Причината за тези отделни концерти, които организираме, е за да се забавляваме. За да запалим отново чувството за живот, срито дълбоко в нас, което в момента е като че ли мъртво. За това и идваме, правим отделни концерти, надявайки се да си припомним, че сме живи. Така ще постъпим и за нашите български братя, защото съм убеден, че през последните няколко години едва ли се чувстват много добре. Така че музиката е тук, тя е жива и ние ще дадем най-доброто от себе си, за да я върнем на бойното поле.

Онлайн концертите не бяха ли този така важен заместител?
Направихме една онлайн репетиция, до концерт не сме стигали. Изсвирихме няколко песни. Споделихме ги безплатно за феновете по света в нашия канал. По време на големите ограничения това беше единственото възможно нещо. С времето ще стане ясно, че в подобни концерти няма нищо специално, но към дадения момент са били някакъв вариант. Ограниченията провокираха и нас да предприемем подобна стъпка. Не смятам, обаче, че тези онлайн изяви имат бъдеще. Рано или късно, когато истинските концерти и турнета станат отново достъпни, предполагам през лятото, ще се сещаме за тези стрийминг свирения като нещо завинаги останало в миналото и те ще се превърнат просто в някакви отживели спомени.

Така или иначе ви предстои концерт в София. Кой е най-запомнящият се концерт, който някога сте правили? И, моля те, не споменавай България...
Аз обаче ще започна от втората част на въпроса ти и ще кажа, че България е място, където винаги сме се чувствали като у дома си. Правим концерти при вас от 90-те години на миналия век. Свирили сме в няколко града и винаги е било удоволствие да общуваме с българските ни фенове. Споделяме едни и същи настроения, идеи, чувства, защото малко или много имаме сходна душевност. Спомням си невероятни концерти, които ROTTING CHRIST са правили в България. Ако обхвана и останалата част от света, винаги съм се радвал много, когато свирим в Латинска Америка. Чувството там ни пренася във времената, когато започвахме с групата. Едно такова горещо преживяване. Латинска Америка е мястото, където винаги се връщаме с удоволствие. Една от най-добрите локации за ROTTING CHRIST.

А има ли място, където не би искал да се върнеш?
Не, свирим навсякъде. Всъщност има едно. Грузия! Там за ден престояхме в ареста. Иначе нищо специално. Връщаме се заради феновете. Свирим навсякъде по света. Правили сме концерти от Сибир до Еквадор, от Северния до Южния полюс. Няма значение къде свирим. На някои места сме се връщали, но с различен организатор, защото не сме получавали необходимото уважение и отношение от предишния. Иначе в Грузия не знам какво точно стана. Кацнахме на летището и при проверката ни взеха паспортите и телефоните, без каквито и да е обяснения. Но каквото било, било. ROTTING CHRIST свирят екстремна музика и сме подготвени да посрещаме подобни трудности. Преминавайки през тях, продължаваме много по-силни.

През 2020-а споделихте свободно цялата си дискография. Какъв всъщност е резултатът две години по-късно от тази ваша постъпка?
Можеш да откриеш цялото ни творчество, защото музиката е музика. Тя ни свързва с хората навсякъде по света. Не очакваме да преживяваме от нея. Изкарваме парите си от концертите. Ако има концерти, ще има и приходи. Без концерти, работим нещо нормално, за да имаме доходи. За мен е много важно музиката да достига навсякъде. За да ни откриват все повече фенове, което ще ги провокира да посетят наш концерт, където всички се чувстваме най-добре.

Какво стана с работата с MANOWAR?
В момента работя с Joey DeMaio по следващия албум на MANOWAR. В него ще присъства песента "The Revenge of Odysseus". Работим по древногръцки текст. Joey дойде при мен с него. Текстът е преведен на древногръцки. Аз го редактирах, помогнах с избора на певци и разказвачи тук, в Гърция. Много се радвам, че по някакъв начин имам участие в следващия албум на MANOWAR. Те са ми една от любимите групи. Точно се завърнах от САЩ, където им помагах в студиото. Нямам търпение да чуя крайния резултат. За мен това е много важно участие. Друго участие в албума нямам. Просто превеждам, редактирам текста.

В същото време записа соло албум.
Това е просто един соло албум. Имах няколко песни, които бях създал по време на пандемията. Исках да ги споделя. Това е. Всичко е за свободно слушане. Издавам го сам - направи си сам. В края на 80-те работех по този начин, когато основах ROTTING CHRIST. В момента правя един рестарт на всичко. Отново започнах да композирам. Споделям музиката с феновете. Всички могат да я слушат свободно. Ако се хареса, когато групата тръгне на световно турне, може би ще изпълним някои от парчетата. Работя и по нов албум на ROTTING CHRIST. Имам някои готови неща, но предпочитам сега да издам самостоятелния ми албум. Все пак групата не прави концертни обиколки и за мен не е добра идея да издадем нов диск, защото нямаме възможност да го представим с турне в момента. Предпочитам да издам нова музика, свързана по друг начин с мен самия и с моята философия. И да я предоставя на феновете, които не спряха да ни подкрепят през всички тези години. Когато турнетата станат отново възможни, ще се върнем и с нов албум на ROTTING CHRIST.

Сменяме посоката на въпросите - дигиталната ера промени ли начинът ни възприемане на музиката?
Светът се промени невероятно много. Бързо и драматично. В началото на групата постоянно се оплаквах. Защо се случва това, онова не ми харесва. Бях заседнал за постоянно в миналото. Днес съм наясно, че животът продължава. Няма как да обърнеш течението на реката, невъзможно е да върнеш миналото, няма как да се озовеш пак там. Няма смисъл да живеем в миналото. Не е това начинът. Ние вървим напред, независимо от проблемите, с които се сблъскваме. Аз съм на 50. А започнах с музиката преди да се появят мобилните телефони. Спомням си детството. Нямахме никакви електронни джаджи. А днес нещата са коренно различни. Опитваме се да оцелеем, разбира се. Светът се развива, а ние искаме да опазим нашата етика, да опазим корените си, които са ни направили такива, каквито сме. И в същото време трябва да вървим напред и да гледаме напред. Защото живеем днес. Това е светът. Така че живеем днес, продължаваме напред и се стремим да запазим етиката и морала от миналото.

Днес най-голямото предизвикателство пред музикантите липсата на турнета ли е?
Точно така. Ние не можем да правим концерти. Възможността ни е отнета. Положението за музикантите, които живеят от турнета, е много трудно. Техният живот е коренно променен. Пътувам 32 години и за съжаление трябваше да спра. От почти три години не съм правил турне. Животът ми се промени коренно. Турнетата и музиката бяха основата на живота ми. И днес се чувствам леко прецакан. Захвърлени сме някъде там и нямам идея дали има изход от тунела. Най-голямото предизвикателство пред един музикант днес е, че не може да прави концерти. Когато си на сцената думата, с която мога да опиша преживяването е - велико!

Най-добрият съвет, който някога си получавал?
Разчитай не себе си, на собствените си възможности. Не очаквай помощ от никого. Може би някой ще ти помогне, но тези хора имат собствен живот. Не можеш да очакваш, че винаги ще са на разположение. За това се хвани в ръце и продължавай напред. През годините съм получавал много съвети от хора, които са си мислили, че са институция и знаят много. Никога не съм ги приемал сериозно. Казвали са ми, че като музиканти ще водим рокендрол начин на живот, ще имаме много пари, няма да се отървем от дамско внимание. Всъщност опитът ми показва, че нищо от това не е вярно. Всички съвети, свързани с звездния рок статут, са пълна измислица. ROTTING CHRIST сме метъл бойци, които водят тежки битки всеки ден, обикалят света, за да поддържат духът на метъла жив!

Въртим се основно около турнетата. Има ли момент, в който един концерт се превръща в специален за теб?
Когато се кача на сцената. Първата стъпка на нея за мен е винаги паметна. Все едно пристъпвам в друго измерение. Все едно летя, все едно съм на най-добрите стимуланти. Чувствам се така, все едно съм част от едно голямо семейство. Първата стъпка на сцената е нещо много специално за мен.

Кой е твоят най-"Спайнъл тап" момент?
Толкова са много. Веднъж имах страхотни болки в гърба и трябваше да спра концерта по средата, защото не можех да дишам. Това стана на сцената и наистина беше "Спайнъл тап" момент. Не можех да дишам. Няколко души ме вдигнаха и ме закараха на доктор, който ме прегледа. Много неща са се случвали по време на концерт. Трудно е да избера само един.

Благодаря ти за това интервю?
И аз благодаря. Искам да добавя и едно огромно благодаря към българските фенове за подкрепата, която ни оказват през всички тези години. Винаги, когато свирим при вас, сме се едно пред родна публика и това не е комплимент, а самата реалност. Нямаме търпение да с върнем отново. Знам, че ще направим концерт, който винаги сме правили, но ще се опитаме да провокираме феновете да не се отчайват. Животът продължава. Няма да е концерт с ефекти, но ще бъде реалност - ние сме тук, завърнахме се. Животът не е свършил. Излезте и елате на концерта! Ще се видим съвсем скоро братя и сестри. Не унивайте и нека духът ви е жив!