VELIAN: "Изкуството има по-голямо значение от оръжията, а хората имат по-голямо значение от парите"

18 яну 2023, 14:05 ч. 1501 / 2 2
пред./следв.

   Този петък джентълмените от столичната "дарк метъл" банда VELIAN ще издадат "Spectacle of Tragedy" - втория си дългосвирещ студиен албум.

   Ден по-късно, на 21 януари, новите композиции ще бъдат представени с концерт в голямата зала на столичния клуб "Mixtape 5". Специални гости ще бъдат мелодичните детметълите DEADSCAPE и новата дуум банда 37 BLACK.

   VELIAN описват новата си творба като естествено продължение на предшественика ѝ "Godless" от 2019-а. Затова и настроенията в двата албума имат множество допирни точки - продължават чрез посланията в песните си да предупреждават за опасностите от съвременния ни начин на живот, а с други вече "живеят" в свят, в който всичко е загубено, а носталгията по пропиляното е непосилна.

   По повод издаването на албума и предстоящия промо-концерт, WeRock.bg се свърза с Иван Иванов (вокали) и Антонио Митов (бас китара), за да си поговорим за "Spectacle of Tragedy" и какво олицетворяват песните в него, как се промени тежката музика през годините и как самите те се справят с битките, които всеки един от нас води.

 

velian

 

WeRock.bg: Здравейте! Последното ни интервю беше преди четири години. От тогава насам се случиха доста неща по света и у нас. Какво се промени за VELIAN през този период?
Антонио: Здравейте! На прима виста - тогава бяхме петима, сега сме четирима. Освен това сме и с по 4 години по-възрастни, но това не е непременно нещо лошо. Пък и с един албум напред, най-накрая.
Иван: Чакай да видим. Преди 4 години нямаше COVID-19, нямаше война в Украйна, нямаше все още две (нови) бебета в бандата... Общо взето светът ни се обърна нагоре с краката! Но да започнем от лошите неща, с които ни "изненадаха" двете години. Изненадаха е в кавички, защото ние от доста време пишем музика, която се вдъхновява именно от идеята за едно мрачно бъдеще, което според много хора вече е в ход. От много време вървим по път, от който връщането назад е трудно и всекидневно доказваме нежеланието да живеем в един мирен свят, в който изкуството има по-голямо значение от оръжията, а хората имат по-голямо значение от парите. Звучи наивно, но в нашите мечти факторите, които движат света са доста различни от тези, които понастоящем играят театъра, който гледаме по телевизията и в социалните мрежи. Оттам и "Spectacle of Tragedy".
Но да не се фокусираме само върху лошото от последните 4 години. 2021 година ни донесе две нови бебчета - едното е принцесата на китариста Дидо Недев, а другото е моят малък разбойник. Така общият брой на велианските наследници се увеличи на 4 и се надяваме много години да се радваме взаимно!

Новият ви албум "Spectacle of Tragedy" излиза съвсем скоро. Какво олицетворяват песните в него?
Иван: Както и в предишните ни творби, така и в тази тематиките са различни, но репрезентират търсенията и дерзанията ни като артисти и хора. В албума има няколко песни, които разказват една и съща трагична любовна история, по същия начин по който я разказваше "Fairytale of Love and Loss". В същото време отново имаме и песни на социална тематика. Настроението в двата албума е доста подобно. То си е нашия почерк... стил, ако искаш. Ние продължаваме да предупреждаваме с посланията на някои от песните ни, а с други вече "живеем" в свят, в който всичко е загубено, а носталгията по пропиляното е непосилна.
Антонио: Стилистиката и настроението не е нещо ново - меланхолия, мрак, отчаяние, тъмни краски. Отново може да се каже, че албумът е концептуален, без да е такъв в класическия смисъл на понятието - обща история, развита през всички песни и те са отделни части от либретото. Не, тук не е така, но въпреки това - има концепция. Ще оставим публиката сами да наредят пъзела в съзнанието си, всеки сам за себе си.

Живеем в забързано общество, което бива бомбардирано с информация от всички страни. Мислите ли, че някои хора няма да отдадат нужното внимание на "Spectacle of Tragedy"?
Иван: Със сигурност, но пък други ще оценят това, което ще чуят и видят. Не страдаме от болни амбиции и не мислим, че сме неповторими. Ние си създаваме собствен път и сме благодарни на тези, които ни придружават. От друга страна в това пренаситено време, в което дори световни таланти страдат от липса на внимание, мисля че би било твърде нарцистично да се оплачем, че ъндърграунд банда от малка България не получава внимание. Пък и имаме медии като вашата, които помагат творбите ни да стигнат до повече хора. Много дълго обяснение на простите думи "доволни сме".
Антонио: О, да - със сигурност! Но това е изключително характерно за всеки един артист, ние винаги сме недооценени, хаха! Питайте когото искате!

Темата за съчетаването на мрака и светлината е често срещана в песните ви. Доколко вие самите успявате да балансирате двете неща и в ежедневието си?
Иван: Борим се и именно тази борба ражда изкуството. Създаването на толкова мрачна музика е всъщност отдушник на този мрак - начин да предотвратим това, той да се прокрадне и в ежедневието ни. Освен това всички сме с деца и не можем да си позволим да задълбаваме в негативното. Най-просто казано ако си в носталгично настроение и напишеш песен или текст, в който излееш това настроение, самият процес те лекува. Споделянето на тези моменти с останалите членове на групата и с публиката вече води до обратното - щастие и усмивки. Както казах - процесът лекува.
Антонио: Неизбежно е, всеки един от нас е изтъкан от мрак и светлина и в противопоставянето им преминава целият ни живот. Разбира се, има и много сивота - не всичко е просто черно-бяло.

Бандите често твърдят, че новият им албум е най-добрия им. Дължи ли се това на житейските промени, през които музикантите преминават или има друга причина за тези твърдения?
Иван: Не бих ги степенувал, защото за мен този албум е логичното продължение на предишния. Ние си държим константна линия. За сметка на това с времето растем и се променяме - както ние самите, така и вкусовете ни. Това води до нови търсения, особено когато все още нямаш добре формиран стил. Именно затова за много музиканти старите творби са незрели. За нас обаче не е съвсем така. Ние знаехме какво търсим от ден 1 и докато самият процес и някои аспекти около нас и в творчеството ни се променят, същината на това, което правим, все още е тази от преди 7-8 години.
Антонио: Мисля, че е изключително естествено всяка една група да твърди това за последния си албум. Ако имаш например 10 албума, и все още мислиш, че най-добър е третият - защо, по дяволите, продължаваш да се занимаваш? Иначе, в конкретния случай не бих степенувал нито един от двата ни албума пред другия - харесвам ги много. Надявам се и "Spectacle of Tragedy" да бъде приет поне толкова добре от хората, колкото и "Godless".

velian


Каква за вас е "златната среда", в която задоволявате нуждата си за креативност, и създаването на музика, която ще се хареса на слушателя?
Иван: Ние нямаме амбициите да творим сложна музика, нито да доказваме на някого нещо. Знаем кои са ни силните страни и градим върху тях, като се опитваме да развиваме и някои слабости, но не на всяка цена. Обясних това само за да кажа, че най-важната цедка, през която минава музиката ни, сме самите ние. Не мислим дали музиката ни ще се хареса на слушателите, защото ние също сме слушатели и ако харесва на нас, все ще се намери някой друг, на който да допадне. Всеки от нас е с достатъчно развита музикална култура, и много често в доста различни стилове от тази на другия член на бандата. Това ни дава широк мироглед и ако на всички нас харесва дадена песен, означава, че няма как да сбъркаме с много.
Антонио: Сигурно ще ви изненадаме, но ние на първо място мислим за себе си, когато създаваме музика - дали ще хареса на нас самите. Песните ни не са композирани с нагласа от типа "айде сега да метнем две части депресия, три части мрак, мелодичен припев и оп - готов хит". Можем само изключително много да се радваме, когато завършените ни композиции се харесват и от публиката.

Доколко е възможно за една банда с утвърдено звучене да си позволи да експериментира с музиката си?
Иван: Ако е вярна на себе си, всяка група може да експериментира, разбира се. Ако всички членове на групата са на една страница с промените, защо не? Като става дума за нас, ние имаме късмета да не робуваме на договори и очаквания. Можем да разполагаме с изкуството си както намерим за добре. Ако в даден момент всички заедно решим да поемем в нова посока, нищо не ни спира? А междувременно сме свободни и да творим поединично и ако изпитваме нуждата да направим нещо различно, отново, защо не?

Kакви разлики виждате между албумите от младежките ви години и тези, които излизат днес?
Иван: Може би преди години бяхме по-необременени и подхождахме по-наивно, но в същото време с отворено сърце към музиката. За да опростя изказването, мислехме по-малко като музиканти и повече като слушатели. И до ден днешен се опитваме да не го губим това нещо. Искаме да пишем музика, на която сме фенове, а не с идеята да се докажем. Ако се докажеш пред себе си, всичко друго е без толкова голямо значение. Така правиш искрена и честна музика и това прозира и в живите изпълнения. Хората усещат кога нещо е изсмукано от пръстите, и кога музикантите са вложили сърце и душа в него. Точно това е основната причина да не пускаме толкова често албуми. Честната музика има нужда от сериозно вдъхновение, а музата не стои кацнала на рамото от 9 до 5:30.
Антонио: Всичко е различно, но с риск да се повторя - това не е непременно лошо. Всеки от нас си спомня за много неща от младостта си с умиление и сантимент, не само за любимата му музика излизала тогава. Но както и ние вече не сме същите хора, така и всичко друго се променя.

Как бихте разграничили с ваши думи добрия инструменталист и добрия композитор?
Иван: Ще дам гастрономски пример, защото добрата храна е универсален език. Каква е разликата между добрия продукт и готовото ястие? За да сготвиш добре, не можеш да ползваш лоши продукти, но трябва и да знаеш как да ги комбинираш в крайния шедьовър.
Антонио: Ще отговоря с един много любим мой виц. Знаете ли каква е разликата между китайския пианист и метронома? Китайският пианист е по-ритмичен, но метрономът свири с повече чувство!

Кои са някои от грешните схващания, които хората имат относно рок и метъл музикантите?
Иван: Не са едно и две, но това важи за много други стилове. В нашия случай е, че метълът е слабоинтелигентна музика, за потни агресивни хлапаци с лоши помисли. Оттам това твърдение се прехвърля и към изпълнителите. Аз съм горд с това, което правя, въпреки че в ежедневната ми работа ме намират за ексцентричен. В същото време всички са любопитни. Намирам го за страхотна комбинация, защото дава онази аура, която ни прави малко по-различни. Това само по себе си адресира твърдението за ниската интелигентност. Това, че не във всеки аспект от живота ни вървим по течението, не ни прави аутсайдери. Хората, които винаги са бутали конструктивния прогрес, в исторически план винаги са били различни. В нашия умален контекст, ние се опитваме да бутаме нашето ежедневие, като му добавяме едни щрихи, които то не ни предоставя. В същото време сме социално отговорни с музиката ни и с начина ни на живот. Това прави горните твърдения грешни или поне от наша гледна точка.
Антонио: Мисля, че отговорът на Иван изчерпа темата, поне в рамките на това интервю - ако трябва да пишем докторска дисертация по темата, това е друг въпрос.

Смятате ли, че бунтът в тежката музика остана на заден план за сметка както на емоциите, така и политическите проблеми в съвременния свят?
Иван: Цялото изкуство остана на заден план, не само тежката музика. Оттам неминуемо и нашият бунт добива все по-лимитирани размери. Когато болести и войни са ежедневното нормално, ролята на изкуството е все по-малка в живота ни. Това не ни демотивира, но ни кара да се притесняваме за бъдещето на децата ни.
Антонио: Бунтът в тежката музика остана на заден план за сметка на режисирания бунт там, както и планираната провокация, които заеха мястото му. И това не е от вчера.

Случвало ли ви се е да изпаднете в творческа криза? Ако да, как успявате да се справите с нея?
Иван: С време. Както казах по-рано, музата не е на трудов договор при нас. В крайна сметка винаги се е връщала, до момента. Просто трябва да сме наясно, че нещата не стават насила и търпението е важна част от процеса. Винаги можем проактивно да го търсим, разбира се, и това се случва често. Но това, че го търсим не означава, че винаги го намираме, и с годините се научихме това да не ни обезкуражава.
Антонио: Разбира се, ние не сме машини. Всичко ни влияе - ситуации, ежедневие, настроения. Важното е вдъхновението да се завърне след това.

Смятам, че психичното здраве е една от най-важните теми за съвременното общество и въпреки това не се говори достатъчно по тази тема. Защо според вас се получава така?
Иван: Обществото рядко се интересува от отделните личности, още по-малко когато те имат нужда от разбиране. Ако става дума за създаване и най-вече за събаряне на герои и идоли медиите, които управляват днешното обществено мнение, са ненадминати. Но няма новина в това, че се чувстваш зле. Новината, която те търсят, е че нещо ти се е случило, ЗАЩОТО си бил зле. Примери от последните години - много. Тази механика се пренася и на ниво индивид. Всеки си има достатъчно собствени проблеми и говори с другия на тежки теми само ако смята, че неговите проблеми са по-големи. Звучи адски цинично, но да се откриеш и да се поставиш в слаба позиция е трудно. И не се прави пред всеки, още по-малко когато има опасност да стане обществено достояние. За щастие не всички живеят по този начин, но наблюдавам как по-чувствителните и интелигентни хора все повече се капсуловат и създават малки мехури от сходни хора около себе си, като по този начин се пазят, но и лишават обществото от гласа си. А то не разбира, че има огромна нужда от него...

Вие самите как успявате да избягате от тъмната хватка на проблемите, свързани с психичното здраве?
Иван: Всеки от нас има късмета да е обграден от хора, които го обичат и има достатъчно отговорности свързани с тях, че да не може да си позволи да затъне. Ние сме на първо място приятели и след това музиканти. Това не сме го забравяли и се подкрепяме. Говорим си често, когато някой не е ОК и преодоляваме кризите заедно. Това ни прави по-силни! Това правим и на семейно ниво. Не е лесно, често е трудно и боли, но няма как да е иначе. Колкото повече кризи превъзмогваме успешно, толкова по-силни и уверени сме във всекидневието.
Антонио: Парадоксалното е, че днешният свят дава много повече възможности на човек да търси забавление и да се разсее, но същевременно с това - тези възможности са и пътища, по които може да задълбочи проблемите си. Истината винаги е в баланса.

По какъв начин музиката и психичното здраве са взаимосвързани във вашия живот?
Иван: Аз вече отговорих по-горе. Музиката е отдушник - когато мракът е в повече, мрак е това, което изхвърляш. И обратното. Замисли се колко комедийни артисти са хора с тежки депресии? Даваш от това, което е в повече и остава другото. В нашия случай остава щастието от това, което правим.

Благодаря ви за възможността и отделеното време. Оставям последните думи на вас!
Иван: Пожелавам на всички, които стигнаха до края на това интервю, да не стават жертва на този "Spectacle of Tragedy", който ни се поднася като нормален в съвременната реалност. Бъдете добри и вярвайте в себе си - така всички около вас ще са в добра компания. Ние избираме как да живеем - нека направим така, че поколенията след нас да не са жертви на нашите решения. Всеки от нас е важен и всеки от нас има значение!
Антонио: Ние благодарим за поканата, както и за подкрепата! Няма как да избягам от клишето - чуйте новия ни албум, след като излезе и му дайте шанс. Мисля, че ще се изненадате приятно. Наздраве!


Автор: Eino

 

velian

 

 



Коментари   (2)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Vhagar 22.01.2023 09:30:32 отговори + 7 0
Добро интервю! Велиян бяха блестящи в Микстейп снощи. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Ibaraki 19.01.2023 08:39:10 отговори + 16 1
Свикнал съм на протоколни въпроси с очаквани отговори, но тук не е така... И двете страни са си свършили прекрасно работата... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".