BONDED BY BLOOD - "Feed the Beast"
2008, Earache Records
От самото име на групата може да си представите за какво става въпрос при Bonded By Blood и дебютния им диск "Feed the Beast" - чист, праволинеен, олдскуул траш метъл с корени в 80-те, но изсвирен през 2008 година. Бандата е основава през 2005 от вокалиста Jose "Aladdin" Barrales, който по това време е едва на 17 години и любимите му стилове са хард кора, пънка и разбира се - траш метъла. Скоро към него се присъединяват китаристите Alex Lee и Juan Juarez, барабанистът Carlos Cervesa, повлиян основно от класическия метъл, а басът хваща RuDo. Независимо, че момчетата, чиято средна възраст по онова време е едва 18 години, харесват различни екстремни стилове, те решават да се отдадат на един от тях (за щастие!) - траш метъла.
Трябва да отбележим, че година преди да се появи дългосвирещият им диск "Feed the Beast" и преди да подпишат с Earache Records, Bonded By Blood сами издават шестпесенен миниалбум "Extinguish the Weak", от който три парчета намират място и в дебюта. А, че момчетата са повлияни от траш сцената през 80-те, е видно не само от името на бандата, взето от първия албум на най-голямото им вдъхновение Exodus. Всичко в диска сочи годините преди 1990-а. Другото е, че тази музика звучи познато и е била вече веднъж изсвирена от такива имена като Overkill, Nuclear Assault, Flotsam And Jetsam и разбира се основното влияние - машината за рифове Exodus.
Но и с олдскуула "Feed the Beast" се вписва чудесно в новата вълна на траша. Китарните атаки на младоците Alex Lee и Juan Juarez са убийствени, солата, от които на моменти надничат Slayer, са образци на подражание, ритъм секцията е повече от перфектна, а вокалите на Jose "Aladdin" Barrales са смес от Paul Baloff и Steve "Zetro" Souza (Exodus), Bobby "Blitz" Ellsworth от Overkill, че на места и Schmier от немските герои Destruction. Албумът е наситен с интензивност, а "милионите" рифове са събрани в едва 40 минути. Истински пир за траш маниаците. Така че нахлузвайте ластичните дънки, обличайте якето с нашивките, слагайте металните шипове, значките и марш в погото. С парчета като "Immortal Life", едноименното "Feed the Beast", "The Evil Within", "Necropsy", "Civil Servant" друго и не ви остава. Винаги съм смятал, че създателите на музиката към костенурките нинджа са фенове на траша. Но заради масовия вкус са омекотили звученето. Сега, когато чух варианта на Bonded By Blood съм убеден в това - проверете и вие - "Theme from Teenage Mutant Ninja Turtles" и ще разберете. А и самите костенурки нинджа са трашари, затова и са непобедими! Все пак има ред във вселената - пространство, време, траш метъл… бъзикам се, разбира се - трашът е първи.
Независимо, че още през 86-та критиката възкликна по повод на "Reign in Blood" - "Трашът е мъртъв! Да живее траша!", че всичко, което ни предлагат Bonded By Blood във "Feed the Beast" вече сме го чували, че големите издадоха убийствени албуми, то винаги е хубаво да усетиш и да видиш, че все пак примерът е заразителен, че все още има банди, на които не им пука от предразсъдъците, а бичат яко това, което им е на сърце. Така че Overkill, Slayer, Exodus и останалите пионери от голямата траш вълна от 80-те могат да спят спокойно, защото наследниците им се справят повече от чудесно със завета им - "Thrash till Death"!!!
Alatriste
Трябва да отбележим, че година преди да се появи дългосвирещият им диск "Feed the Beast" и преди да подпишат с Earache Records, Bonded By Blood сами издават шестпесенен миниалбум "Extinguish the Weak", от който три парчета намират място и в дебюта. А, че момчетата са повлияни от траш сцената през 80-те, е видно не само от името на бандата, взето от първия албум на най-голямото им вдъхновение Exodus. Всичко в диска сочи годините преди 1990-а. Другото е, че тази музика звучи познато и е била вече веднъж изсвирена от такива имена като Overkill, Nuclear Assault, Flotsam And Jetsam и разбира се основното влияние - машината за рифове Exodus.
Но и с олдскуула "Feed the Beast" се вписва чудесно в новата вълна на траша. Китарните атаки на младоците Alex Lee и Juan Juarez са убийствени, солата, от които на моменти надничат Slayer, са образци на подражание, ритъм секцията е повече от перфектна, а вокалите на Jose "Aladdin" Barrales са смес от Paul Baloff и Steve "Zetro" Souza (Exodus), Bobby "Blitz" Ellsworth от Overkill, че на места и Schmier от немските герои Destruction. Албумът е наситен с интензивност, а "милионите" рифове са събрани в едва 40 минути. Истински пир за траш маниаците. Така че нахлузвайте ластичните дънки, обличайте якето с нашивките, слагайте металните шипове, значките и марш в погото. С парчета като "Immortal Life", едноименното "Feed the Beast", "The Evil Within", "Necropsy", "Civil Servant" друго и не ви остава. Винаги съм смятал, че създателите на музиката към костенурките нинджа са фенове на траша. Но заради масовия вкус са омекотили звученето. Сега, когато чух варианта на Bonded By Blood съм убеден в това - проверете и вие - "Theme from Teenage Mutant Ninja Turtles" и ще разберете. А и самите костенурки нинджа са трашари, затова и са непобедими! Все пак има ред във вселената - пространство, време, траш метъл… бъзикам се, разбира се - трашът е първи.
Независимо, че още през 86-та критиката възкликна по повод на "Reign in Blood" - "Трашът е мъртъв! Да живее траша!", че всичко, което ни предлагат Bonded By Blood във "Feed the Beast" вече сме го чували, че големите издадоха убийствени албуми, то винаги е хубаво да усетиш и да видиш, че все пак примерът е заразителен, че все още има банди, на които не им пука от предразсъдъците, а бичат яко това, което им е на сърце. Така че Overkill, Slayer, Exodus и останалите пионери от голямата траш вълна от 80-те могат да спят спокойно, защото наследниците им се справят повече от чудесно със завета им - "Thrash till Death"!!!
Alatriste
Други ревюта на BONDED BY BLOOD