БАЛКАНДЖИ - "Змей"

Това ревю трябваше да се появи два месеца по-рано. Истината е, че ми беше адски трудно да се справя с написването му - оказа се съвсем нелека задача да наредиш върволица от слова за новия албум на група Балканджи. В главата ми е хаос - въртят се откъслечени фрази, нестройни мисли, породени от чутото, а ако нещо току-виж изскочи и се отпечата на белия лист, след около 10 минути бива затривано. Че какво му е чак толкова трудното? - се запитвам в един момент. Не мисля, че мога да дам еднозначен отговор. Известното объркване най-вероятно настъпва заради смесването на пластовете в музика, която звучи колкото познато, толкова и нетипично. Нетипично, защото не сме свикнали да чуваме българските народни мотиви, преплетени в толкова хомогенна симбиоза с металния звук. Познатото пък е нашият си фолклор, закодиран в генетичната ни памет, а единайсетте песни под семплата бяла обложка имат за цел сякаш да покажат пътя на този залутан ген. Въженцето, по което опипом намираме вярната посока, е модерната народна приказка, наречена простичко "Змей".
   Поводи за притеснение по отношение на тази вярна посока няма - Балканджи са добри разказвачи и водени от думите и звуците, ще се измъкнете за кратко от непроходимата съвременна действителност. Урбанизираният пейзаж може да се прекрои за секунди - тук ще прозвучи тъпан, там тамбура или кавал и изгледът вече ще е друг - на планини и реки, на лесове и равнини. Докато мъжките хорове разтърсват земята, неравноделните ритми определят крачката. По пътя ви чакат срещи със змейове и горски феи, с проклятия и сънища, със загубената любов. Задържането на вниманието и вникването под повърхността на първичното възприемане обаче са задължителни, за да не бъдат пропуснати концептуалните детайли - и точно това прави от "Змей" музикално-идеен проект, чието разшифроване не е толкова лесно. Парчетата от мозайката могат да се разглеждат и поотделно, но единствено събрани заедно, носят същинското си послание. Все пак, ако трябва да определя най-ярките акценти в албума, сред тях бих поставил "Девет години", "Звездица", "Видение", както и двете части на едноименната песен, а за тези, които извървят пътеките докрай, има и малка скрита изненада.
   В заключение, макар "Змей" да се забави, мисля, че мнозина ще се съгласят - чакането си заслужаваше. Албумът е амбициозен, със значителен напредък спрямо "Пробуждане" по отношение на аранжименти и композиране - и най-хубавото е, че изпълнението му е наистина на ниво. С оглед на доминиращата и на места натежаваща минорност, може би това, което би трябвало да очакваме от групата за в бъдеще, е по-голямо разнообразие по отношение на песенните настроения. Но тази отметка по никакъв начин не помрачава достойнствата на диска, а Балканджи обещават в близко бъдеще да получим и продължение на историята. И дано наистина втората част на "Змей" не им отнеме толкова време, защото у нас има нужда от подобна музика, която с гордост да наричаме български фолк-метъл.