ВИОЛЕТОВ ГЕНЕРАЛ - "Колекция"

Случайно или не, настоящата "Колекция" от 15 песни излиза точно 20 години след създаването на кратко, но бурно просъществувалото култово столично дарк (уейв) / пост (пънк) формирование Виолетов генерал. В течение на онази вихрена (за българската музика като цяло) половин декада, започнала от знаковата в много отношения 1989 г., Евгени "Джули" Генчев (бас) и Емил Вълев (вокали, китара, синтезатор, програминг, хармоника) успяха да се наложат като една от водещите "авангардни" за времето си родни групи, гордо нареждайки се до Нова генерация, Воцек и Чугра, Мъртви поети, Абсолютно начинаещи, 69, Две купета и пр. с паметните си концертни изпълнения и с парчетата от трите си официални албума - нашумелия дебют "Двойник" (1992), последвалото го година по-късно своеобразно демо (на Емо) "Д'Емо" и прощалните "Разкази за София" (1994) - единственото издание на Генералите, появило се на компактдиск. Впоследствие дуото внезапно сложи край на кариерата си; мистър Вълев записа два албума с новото си отроче Охолен живот в средата на 90-те и издаде дузина солови нойз-индъстриъл записи на все още популярните в онези години аудиокасети, междувременно отдавайки се все повече на другата си страст - рисуването (от графа "Образование" в автобиографията му е видно, че е завършил Художествената гимназия в София и Академията за изящни изкуства в Париж), докато Джули бе "забелязан" за последно в редиците на вече покойните Pucks... Имената и на двамата обаче останаха най-силно и трайно свързани именно с Виолетов генерал.
   Вероятно някои от вас се чудят, и то с право: Защо, по дяволите, бе необходимо да се отделя толкова внимание на историята на групата в една принципно кратка рецензия на конкретен продукт? Отговорът е още по-кратък - просто защото подобна история липсва в книжката към въпросния продукт. Всъщност, липсва и самата книжка. Единственото, което ще откриете, разтваряйки "Колекция"-та, е самия диск (слава богу и сатану!) и постен опис на включените в него песни (не си и мечтайте за каквито и да било пояснения относно албумите, от които са взети, годините на създаването им или нещо подобно - само имена). Изобщо, имаме си работа с едно изключително евтино... нещо, сякаш пуснато на пазара само за отбиване на номера от страна на издателите "Riva Sound", а не с цел читаво напомняне за една от най-качествените български групи от "зората на демокрацията" и запознаване на по-младите меломани с творчеството им. Именно това е и причината да "порежем" албума в крайната му оценка с цели две единици - само и единствено заради безумно неприятното, да не кажем липсващо художествено оформление.
   Същинското съдържание на "Колекция" вече е друго нещо - 80 минути мрак, болка, отчуждение, меланхолия и сарказъм, подредени в хронологичната обвивка на пътя на Виолетов генерал, започвайки с четири бисера от "Двойник" и само един от "Д'Емо" и завършвайки с цели 8 истории от "Разкази за София", плюс две (официално) неиздавани песни - замечтаната "Rain's Daughter" и злокачественото хаотично демо "Хаотичен изгрев". Дебютът е представен от великолепно хармоничната "Меланхолия" плюс откриващата диска тройка, съставена от подредените в деградиращ ред "Stranger's Song", превърналата се в своеобразен хит благодарение на доста въртения си клип "Maybe" и "Saviour". Вярно, донякъде се усеща липсата на класики като "Waiting" или "Важна операция"... но пък включването на четири песни от даден албум в компилация е доста по-добър вариант от подбирането на само една, какъвто е случаят с наследника на "Двойник". За култовото "Д'Емо" ни бива напомнено единствено чрез монотонно сипещия се живителен звуков порой на "Под дъжда" - великолепен избор, но крайно недостатъчен, имайки предвид наличието на не по-малко паметни парчета като "Това, което мисля" или "Кралицата на нощта" в онази касета с черно-бяла обложка от 1993 г. Никак нямаше да навреди, ако в "Колекция"-та бяха включени още поне една-две от тези песни (в краен случай и още някой и друг неиздаван бисер от типа на "Селянин и пънкар") за сметка на която и да било от осемте представителки на "Разкази за София"... Факт е, че и зло(ко)бните "Чужденец" и "Чувам сигнала", и страховитата "My World", и мачкащите "Стига плен", "18 март" и "Абраксас", и реещата се "Моят път", и пропитата от неуверена безчувственост "Понякога" са безценни и показателни за творчеството на дуото, но е най-малкото несправедливо останалите две издания да са "почетени" с общо едва пет композиции, при положение, че именно в тях са зазидани най-здравите основи на каменния колос, наречен Виолетов генерал...

   Разбира се, всичко, изписано дотук, не е нищо повече от личното мнение на един словоблудстващ циник, така че просто чуйте Музиката, създадена от Емо и Джули, и преценете сами за себе си.