ЕПИЗОД - "Народът на Дуло"

Юбилейният, десети поред студиен албум на най-голямата ни действаща хеви метъл група - легендарните Епизод - е специален в много отношения. Това е първата продукция след изключителния "Дошло е време" (2003), в която темата за българската история и фолклор не е централна и преобладаващите текстове не са по родните класици. Второ, това е и първото произведение във впечатляващата история на бандата, записано без участието на дългогодишния й китарист Драгомир Драганов - на негово място дебютира бляскавото ново попълнение Васил Бележков (млад виртуоз, дипломант от Националната музикална академия "Панчо Владигеров", който в момента продължава образованието си в специалност поп и джаз). Трето, в редиците на бандата се е завърнал забележителният барабанист Стоян Петров, което се е отразило много освежаващо на ритъм-секцията. Четвърто - три от песните в диска са изпълнени от гост-вокалисти, сред които емблематичните за българската сцена Звезди от Ахат и Данчо Караджов от Сигнал. И пето - без преувеличение можем да заявим, че "Народът на Дуло" е сред върховите постижения не само на Епизод, но и на българския рок от последните години.

   Албумът започва с "Неспокойни дни" по музика и текст на Александър Хофарт (негово дело е и картината, послужила за обложка на диска; освен художник, музикант и поет, той е автор и на три изследователски книги, засягащи произхода, религията и културата на древните българи). Парчето е издържано в любимото на групата умерено темпо, а вокалното изпълнение на Звезди е както винаги безупречно - във всяка думичка (и даже сричка) са вложени толкова много жар, емоция и техника, че можем само да съжаляваме, че не чуваме по-често нова студийна продукция от този гениален глас. Песен номер две - "Моето щастие" по текст на великия шотландски поет Робърт Бърнс (познавачите навярно си спомнят "Елегия за смъртта на Пег Никълсън, свещеническа кранта" по стихове на същия класик) рязко сменя темпото. Мачкащият двукасов ритъм е съчетан с кристално чисти мейдънски китари, наплитащи неустоими мелодии, а мощният глас на фронтмена Емил Чендов превръща "Моето щастие" в устремен метален химн. "Отново с мен" е първата от трите балади в диска и представлява музикална интерпретация на христоматийното стихотворение "Песен на песента ми" на Пейо Яворов. Васил Бележков е съумял да втъче в тъканта на камерната пиеса изящни китарни мелодии, зареждайки парчето с уникална лирична атмосфера. "Сатани" по Иван Вазов отново набляга на бързия ритъм и печели адмирации за китарната си орнаментика, а текстът й е по-актуален отвсякога: "Гордият орел гони небеса. Жалката свиня тича във калта", както и: "И тогава недоволни, разярени, с яд свиреп, всичките инстинкти долни ще въстанат срещу теб." Следходникът му отново е по стихотворение на Вазов, а именно "Нивата". Мрачните, тежки рифове засилват още повече въздействието на заглавната метафора, като за пореден път показват както актуалността на "народния поет", така и прецизния подбор на лирически материал от страна на групата. В тази връзка е препоръчително да чуете албума с текстовете пред вас, за да откроите всички значения и послания, заложени в него. Втората балада - "Вярност" - имахме шанс да чуем на живо на представянето на последното DVD на бандата и, както още тогава писахме, тя ни изненада с това, че навярно за първи път след "Дошло е време" по Кърт Вонегът от 2003-а Епизод се обръщат към англоезичен автор; любопитен момент на фона на всеизвестната им любов към "прокълнатите" френски поети Франсоа Вийон, Пиер дьо Ронсар и Роже дьо Копри. В студийната й версия вокалите се изпълняват от Данчо Караджов, което е омекотило доста звученето й; Емил Чендов определено би се справил по-добре, както си пролича и по време на живото й изпълнение преди няколко месеца. На същия концерт бе представена и следващата песен - "Молитва" по стихотворението "Моята молитва" на Иван Вазов, - която, макар и в преобладаващото за групата средно темпо, забележимо изпъква в творчеството на Епизод с мощните си рифове и разчупени барабани. На осмо място в албума, под привидно закачливото заглавие "Да нямам ядове" (по проникновената творба на средновековния френски поет Йосташ Дешан) се крие една от най-епичните и въздействащи композиции на бандата (неслучайно към нея бе заснет и видеоклип с участието на фенове на групата, които пеят и в студийната версия), която сякаш е излязла от шедьовъра "Дошло е време". За силата на последните две песни - баладата "Спомен" и заглавната епика "Народът на Дуло" - всички суперлативи бледнеят. Първата от тях е изпълнена от оперния певец Филип Бръшков (част и от Команда 5), чиито божествени вокали, в съчетание с гениалната лирична творба на руския поет Николай Некрасов и съвършеното музикално оформление на Епизод, я превръщат в една от най-силните рокбалади, записвани някога в България. Що се отнася до грандиозния финал на албума, освен че е най-дългата композиция, "Народът на Дуло" (която, също както и откриващото парче, е по музика и текст на Александър Хофарт) зашеметява с разчупена музикална структура, автентична древна атмосфера и забележително вокално присъствие от страна на Емил Чендов. Всяка дума от "Народът на Дуло" се забива като огнена стрела в съзнанието и едва ли има българско сърце, което да не трепне пред несравнимото величие на този шестминутен шедьовър.

   Промоцията на албума е на 5 ноември в софийския клуб "Angel Heart".