КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ и АМЕТИСТ - "Миг от безкрая"

"Миг от Безкрая" е забележителен за съвременния българския рок албум. По няколко причини. Първо е присъствието на Константин Джамбазов в него (за незапознатите ще уточня, че Косьо е един от най-добрите съвременни родни китаристи и причината да не го познават навярно се дължи на прозаичния факт, че той живее и твори не в София, а във Варна) - не само превъзходен музикант, но и изключителен композитор (негова е цялата музика в дискутирания албум). Второ - заради участието на двамата певци Георги Кръстев и Георги Шопов - определено едни от най-добрите рокгласове на Варна в момента, познати на местната хард и хеви аудитория от многобройните им участия с различни формации. И трето - заради самото качество на тринайсетте композиции в диска. В жанрово отношение те обхващат необятната територия между арт-рока (Kansas, Styx) и прогресива (Yes, Asia) на 70-те, класическия рок на Foreigner и лиричната музикалност на Toto, инструменталната виртуозност на Yngwie Malmsteen и Steve Vai и прогресив-метъл яростта на по-нови герои като Symphony X. И въпреки че летвата на самовзискателността при повечето песни е поставена изключително високо, насред общия фон ярко се открояват две композиции - отварящата изящна бродерия от емоции, страст и стаена мъдрост "Думи и Слово" и близо 10-минутната епопея "Театърът Война" - драматична мини-опера, заредена с експлозивен хъс и изпепеляваща мощ. Да се надяваме, че Констатин Джамбазов и Аметист ще продължат да създават качествена и стойностна музика, неподвластна на капризите и прищевките на времето.