ЮВИГИ - "Сива пустиня"

Българският прогресив метъл прави все по-уверени и дръзки стъпки. Поредното доказателство за това се нарича "Сива пустиня" - дебютният албум на квартета Ювиги. Като се започне от стилното и оригинално оформление (дело на барабаниста Спаз Генев), мине се през превъзходните текстове на български и се стигне до не по-малко стилната и оригинална музика, всичко в тази забележителна творба заслужава респект и възхищение. Ала преди да се насочим към музикалните аспекти на "Пустиня"-та, нека хвърлим малко светлина върху историята на самата група.

   Началото е поставено през есента на 2002 година, когато двама студенти - Валентин Моновски (китара и тамбура) и Явор Пачовски (китара и клавир) - кръщават новосформираната си банда Ювиги ("Велик хан"). Скоро към тях се присъединява Панайот Солаков (вокали, бас и цигулки) и през следващите няколко месеца тримата създават първите авторски композиции на Ювиги - "681", "Кукла на конци" и "Сива пустиня". Постепенно Пачовски се ориентира към синтезатора, а Панайот и Вальо си поделят вокалните партии. В началото на 2006-а, с привличането на Спаз Генев за постоянен барабанист, формацията стабилизира окончателно състава си и създава парчета като "Различен", "В края на пътя", "Въпросите на града", "Пробуждане" и "Спомени от утрешния ден", всяко от които може да бъде открито в "Сива пустиня".

   Нека обстоятелството, че това е дебютен и в същото време концептуален албум, изобщо да не ви притеснява. Ювиги са успели да впрегнат сериозния си музикантски опит (Валентин и Явор са натрупали солиден стаж и в друга емблематична родна формация - Балканджи) и творчески инвенции в извайването на грандиозен съвременен опус, в който се съчетават по изключително хомогенен начин световните метални достижения с традиционните български мотиви. В деветте песни (сред които присъстват и три инструментала) се долавят далечни повеи от творчеството на групи като Yes, Spock’s Beard, Queensryche, Rush, Dream Theater, Pink Floyd, Ер Малък и много други, ала влиянията са толкова майсторски преработени и осмислени, че по никакъв начин не накърняват самобитния облик на бандата. Създавани и отлежавали в продължение на години, композициите са обагрени в палитрата на най-различни емоции и в същото време са неразривно свързани от общата идея за сблъсъка между Човека и Обществото. Сблъсък, при който неминуемо губиш част от себе си, ала се бориш да останеш такъв, какъвто си, и да съхраниш онова, което те прави Личност. Именно това е "Сивата пустиня" - находчива и нерадостна метафора за обществото, в което всички днес живеем, както и централен образ в тъканта на концептуалната творба. "Никой не чува гласа ми, никой не вижда моето лице" - надава своя вопъл лирическият герой, ала, за разлика от него, гласът на Ювиги определено ще бъде чут. Защото не само има какво да ни каже, но и го казва по един уникален от творческа гледна точка начин.