AIRBOURNE - "No Guts. No Glory."

"I know it's only rock 'n' roll but I like it". Тази стара като света фраза описва по най-добрия начин тук разглеждания албум. Имайте го предвид и ако търсите дълбокомислени послания или усложнени песни, направо преминете към друго ревю. Ако обаче издирвате следващия диск, който да заеме достойно място в колата ви и да налее солидно количество олово в крака, натискащ газта, то сте попаднали на правилната страничка.

    "No Guts. No Glory." бележи втория студиен удар на австралийците Airbourne след изключително добре приетия дебютен "Runnin' Wild" (през 2007-2008 г. той им донесе номинации за най-добра млада група в някои специализирани медии), а посоката не е променена ни на йота. Постулатите, които Joel O'Keeffe (китара, вокали), David Roads (китара), Justin Street (бас) и Ryan O'Keeffe (барабани) следват, са излъскани до платинен блясък от техните чичовци (или дядовци, зависи от гледната точка) и сънародници AC/DC, но са минали и през ковачницата на банди като Rose Tattoo и Krokus. Ако не го осъзнаете още по време на откриващата "Born to Kill", ще ви бъде декларирано и в прав текст: "We do it our way, we do it old-school!". Формулата за такава музика е ясна, а срокът й на годност не е изтекъл вече повече от 40 години – отчетлив китарен звук, простички рифове, сола, продран вокал и всичко това върху ритъм, прав като рендосана талпа и почти толкова оригинален. То е ясно, че четиримата младоци не са открили топлата вода (и не претендират за подобно нещо), а просто свирят музиката, с която са отгледани (е, добре де – алкохолът вероятно също е играл важна роля в кърменето). В резултат "No Guts. No Glory." рита и блъска в потния, концертен ритъм на "Raise The Flag" и "It Ain't Over 'til It's Over"; подсвирква и хвърля лъстиви погледи след едрогърди хубавици ("Blonde, Bad and Beautiful"); възпява ежедневните си мъки ("No Way But The Hard Way", "Get Busy Livin'"), а в същото време носът му следва линийките бял прах ("White Line Fever") и консумира обилни количества високоградусови напитки. С други думи: издига на пиедестал рокендрол екзистенца. В търсене на пукнатини във фасадата му спокойно можем да се хванем за най-явното – дискът е ампутиран от каквато и да е иновативност, но като изключим това, новото предложение на Airbourne дава заявка да се превърне в един от верните ви спътници през задаващото се горещо лято. "I know it's only rock 'n' roll but I like it"!