AL DI MEOLA - "Pursuit of Radical Rhapsody"

Лято е. Може да седнете под дебелата сянка на старо дърво и да гледате залеза с чаша студена бира или твърд алкохол в ръка. Или да се разходите по морския бряг, да намерите забравено кръчме и да се любувате на последните слънчеви лъчи над вълните. За такива моменти новият албум на Al Di Meola "Pursuit of Radical Rhapsody" (2011) е един чудесен саундтрак, съпровод на границата между следобеда и настъпващата вечер, на границата на акустичното, изящните електрически китарни пасажи, замисленото пиано, средиземноморския фолклор. Тоест всичко, което Al Di Meola ни е поднасял и в последните години.

   Това е така, но не съвсем. Като един от кръстниците на китарния фюжън на джаза и рока през 70-те в основополагащата за стила група Return to Forever, ранните солови албуми на Al Di Meola се движеха между утвърдените парадигми на рока и джаз експериментите, докато през 90-те любовта към фламенкото, "уърлд" и средиземноморската музика започна да взема връх и Al потъна в акустичното - дали заради увредения си от шумния рок слух, дали заради нуждата от по-спокойна и омиротворена, разнолика музика. Днес обаче нещата се променят. След като през 2006 г. той за пръв път от много време излезе с електрическата си китара ("Leverkusen Jazz Festival 2006"), нейното място в музиката му отново е завоювано - в "Pursuit of Radical Rhapsody" електрическите и акустични настроения са по равно.

   И понеже казах "настроения", дойдох и до най-важното. Новият албум предлага всичко онова, което тече като тънка, но здрава нишка през цялото творчество на Al Di Meola през последните поне двадесет години. Ако очаквате рапсодията от заглавието на албума - е, Al ви е изиграл. Рапсодия няма, няма и нищо радикално или грандиозно. Има спокоен тон, разсъдливост, мир зад всеки звук из албума. Без вълнения и бури. Препускащата, сменящата посоките си китарна мелодия от легендарната "Race with Devil on Spanish Highway" (1977) отдавна отстъпва пред истинския фон на музиката на Al Di Meola, който стои и зад "Pursuit of Radical Symphony" - пейзажът с таверна над морския бряг и узо с лед, италианска грапа в чашата при притихнал августовски залез, сцена с танцьори на фламенко в гореща лятна нощ, корабчетата на рибарите, завръщащи се привечер с настъпващия мрак. Акордеонът, стъпил здраво в музиката на Al доста отдавна, неотлъчно акомпанира на акустичната китара ("Siberiana", "Gumbiero", "Michelangelo's 7th Child"); по-бързите фламенко пасажи ("Fireflies") се редуват с леко блусарска електрическа китара ("Strawberry Fields"), а зад тях пробягва пиано ("Destination Gonzalo"), ориенталски ритъм ("Mawazine Part 1"), синтезаторна мелодия ("Full Frontal Contrapuntual"). И това протича през целия гръбнак на албума, унася в лека дрямка, рисува пейзажи и импресии. Така правеха и всички досегашни албуми на Al Di Meola, построени по този модел. Затова и "Pursuit of Radical Rhapsody" не е рязък завой, а продължава по едно добре утъпкано течение, към което най-вероятно Al ще се придържа, докато създава музика и занапред.

   Та, ако харесвате тази стъпка назад от динамиката и силата на метъла или рока изобщо, ако имате нужда от една малка, леко унесена и замислена вселена, с която да разнообразите ежедневието, "Pursuit of Radical Rhapsody" предлага добър вариант. И, както започнах, към края на горещия следобед, в горещия град, може да си налеете питие и да се оставите на вълните на музиката на Al Di Meola да рисува в съзнанието ви други, далечни пастелни картини на море, бряг, синьо небе, чайки...или направо отидете там под негов съпровод. Вие сте на ход.