AMATORY - "VII"
2008, ФГ Никитин
Руската сцена е любопитно опитно поле за наблюдения. Има адски много качествени групи, които или въобще не са познати извън родината си или са известни само на тесни чуждестранни кръгове. Такава банда са и Amatory. Вече с три (ако броим и настоящия стават четири) студийни албума зад гърба си те предизвикват фурор сред съветската младеж с всяко свое следващо издание и с всеки свой концерт, а китарният гигант "ESP" дори уважи струнника Алекс със специален модел в каталога си. Все факти, които няма как да не изострят интереса към бандата, а новият диск е един добър повод да ви запозная с музиката им освен ако вече не сте го сторили сами.
Първата новина, която охлажда евентуалното любопитство е, че Amatory дънят метълкор. Преди няколко години може и да беше модерно ама вече не е. Най-малкото защото хилядите нароили се банди в стила тотално го изчерпаха и то до степен, в която, когато чуем нещо подобно първата ни реакция е да го спрем. И докато през 2006 г. "Книга Мертвых" успяваше все още да бъде актуален, то сега пълният отказ на квинтета за развитие е състарил морално музиката в "VII". Характерните използвани от руснаците похвати са ниско настроени китари, често редуване на чисти и ревящи вокали, предвидими мелодични рифове и приятни припеви. Познато, нали? Албумът е като картина изрисувана почти изцяло в прекалено сходни цветове, но с рамки, които веднага правят впечатление (интрото "Пыль. Свет. Тишина." и финалният инструментал "Нить длиною в жизнь"). С други думи тук си имаме колекция от добри и (за съжаление) доста стереотипни песни, а това съчетано с почти константното темпо само засилва усещането за еднообразие. Привличането на голямо име зад продуцентското кресло - Tue Madsen (Moonspell, Heaven Shall Burn, Dark Tranquillity, The Haunted, Sick Of It All и кой ли още не) - е дало отражение, но пипнатият звук не спасява по никакъв начин "VII" от порязването, което смятам да му нанеса с кухненския нож. Пък и с продукт като този Amatory със сигурност няма да разчупят границите на определението "група за вътрешно потребление".
Whiplash
Първата новина, която охлажда евентуалното любопитство е, че Amatory дънят метълкор. Преди няколко години може и да беше модерно ама вече не е. Най-малкото защото хилядите нароили се банди в стила тотално го изчерпаха и то до степен, в която, когато чуем нещо подобно първата ни реакция е да го спрем. И докато през 2006 г. "Книга Мертвых" успяваше все още да бъде актуален, то сега пълният отказ на квинтета за развитие е състарил морално музиката в "VII". Характерните използвани от руснаците похвати са ниско настроени китари, често редуване на чисти и ревящи вокали, предвидими мелодични рифове и приятни припеви. Познато, нали? Албумът е като картина изрисувана почти изцяло в прекалено сходни цветове, но с рамки, които веднага правят впечатление (интрото "Пыль. Свет. Тишина." и финалният инструментал "Нить длиною в жизнь"). С други думи тук си имаме колекция от добри и (за съжаление) доста стереотипни песни, а това съчетано с почти константното темпо само засилва усещането за еднообразие. Привличането на голямо име зад продуцентското кресло - Tue Madsen (Moonspell, Heaven Shall Burn, Dark Tranquillity, The Haunted, Sick Of It All и кой ли още не) - е дало отражение, но пипнатият звук не спасява по никакъв начин "VII" от порязването, което смятам да му нанеса с кухненския нож. Пък и с продукт като този Amatory със сигурност няма да разчупят границите на определението "група за вътрешно потребление".
Whiplash