AMBERIAN DAWN - "Circus Black"

Сянката на Nightwish от периода им с Tarja Turunen сякаш вечно преследва Amberian Dawn. Приликата на обложките на албумите "Circus Black" и "Imaginaerum" е повече от очебийна.

   Въпреки това първите три албума на Amberian Dawn бяха успешни стъпки в намирането на собствен облик, а творбата им "End of Eden" (2010) - едно зряло произведение със сполучливи оригинални моменти и запомнящите се дуети на Heidi Parviainen с оперния певец Markus Nieminen и Peter James Goodman.

   За "Circus Black" групата предприема мащабна подготовка. Кани именити гост-музиканти - клавириста Jens Johansson и певеца Timo Kotipelto, като с втория осигурява специалитета на Amberian Dawn - дуетите. Ангажиран е мъжки оперен хор и аранжиментът е поверен на оборотния в рок средите продуцент Mikko P. Mustonen. Записите на албума се правят във "Finnvox Studios", а смесването и допълнителната обработка се извършва от опитните инженери на известното студио. Сменена е и художествената концепция. Докато в първите три албума се възпяват епизоди от финския народен епос Калевала, в "Circus Black" темата е за вечната борба между светлата и тъмната страна в човешката душа. Всичко това предполага, че на слушателите ще се предложи грандиозен проект на симфонично-оперния метъл.

   Без значение дали причината е в това, че "Черният цирк" се оказва хаотичен опит за излизане от сянката на Nightwish или в това, че силите на безспорно талантливите музиканти от Amberian Dawn свършват преди финализирането на амбициозния проект, резултатът е под очаквания. Във всяка песен е вградена задължителна пауър метъл рамка, която сковава всички останали елементи - оперното пеене на Parviainen, хоровите партии, дуетното изпълнение с Kotipelto, малмстийновските китарни сола и виртуозното клавирно включване на Johansson. Това ограничава мащаба на творбата и възможностите за изява на участниците. Вместо да се превърне в многопланов епос, "Circus Black" остава един просто приятен и мелодичен албум, който определено отстъпва на предшественика си. Резултатът може да се сравни с ястие от добри продукти в ръцете на неумел готвач - става за ядене, но не е кулинарен шедьовър.