ANDROMEDA - "The Immunity Zone"

Andromeda се оказаха една доста продуктивна група. В рамките на седем години шведите издадоха цели четири студийни албума и едно концертно DVD. Най-добрата новина за феновете на съвременния прогресив метъл е, че въпреки високата си производителност, Andromeda успяват да се предпазят от спадове в качеството и вече в четвърти пореден диск ставаме свидетели на развитие. Съвсем в реда на нещата, бидейки прогресив метъл група, Andromeda не спират да търсят себе си, собствения си звук и изразни средства. След супер техничния дебют ("Extension оf тhe Wish"), концептуалния втори, за много от феновете трудносмилаем албум, бележещ смяната на вокала ("I=II") и бих казал песенно-ориентирания, изпълнен със запомнящи се мелодии "Chimera" от 2006 г., идва ред на поредния експеримент - "The Immunity Zone". Определено бихме могли да твърдим, че дискът ни представя Andromeda, достигнали своята творческа зрялост, зарязали самоцелното надбягване по грифа на китарния виртуоз Johan Reinholdz с главозамайващите клавишни откоси на "мозъка" на групата Martin Hedin. Няма ги и аранжиментите от тип "нека-да-вкараме-в-парчето-всичко-което-се-сетим", толкова характерни за една млада и надъхана група, искаща да покаже на света творческа мощ. Вместо това имаме девет песни с чудесно балансиран аранжимент, изсвирени по безупречен начин, а вокалите на David Fremberg със сигурност са най-добрите, които сме чували от него. Като леко отклонение от казаното току-що идва 17-минутният епос "Veil of Illumination". Тук Andromeda са си позволили да дадат пълна свобода на изразните средства и сразяват слушателя с цялата сила и виртуозност на стила прогресив метъл! Звукът на албума е значително втежнен спрямо досегашните издания на групата, което извежда на преден план мощните рифове и ритъм секцията за сметка на мелодията и солата. Тук според мен е и слабостта на "The Immunity Zone" - относителното еднообразие на песните. Като изключим прелестната "Shadow of a Lucent Moon" и заразителната със своя мелодичен припев "Ghosts on Retinas", останалите песни звучат някак си в една равнина. Всяка една страхотна сама по себе си, но събрани заедно, се получава една трудно разграничима музикална маса, която трудно грабва слушателя. Това е и причината да занижа чувствително оценката на иначе много силния албум - просто очакванията ми към Andromeda са доста високи.