ANGELS OF BABYLON - "Kingdom of Evil"

Паралелите между Megadeth и Manowar едва ли са много. На пръв поглед между двете банди сякаш има повече разлики, отколкото прилики, ала ето че някои от бившите им (настоящи) членове обединиха усилията си и записаха заедно студиен албум. Това са познатият ни от HolyHell Rhino - някогашната дръм-машина на "Металните крале", увековечила дарбите си в грандиозния "Triumph of Steel", и Dave Ellefson - незаменимият спътник на Dave Mustaine за периода 1983-2002 година, който се завърна при него малко след излизането на "Kingdom of Evil". Въпросът, който навярно вълнува всички фенове на Megadeth, е дали дебютът на Angels Of Babylon има някакви допирни точки в музикално отношение с легендарните траш-законодатели. Уви, няма. В този аспект почитателите на Manowar вероятно ще са по-облагодетелствани, понеже дискът е ориентиран към класическия хард и хеви звук (комбинация от ранния Judas Priest и осемдесетарския Black Sabbath със Savatage от ерата на Jon Oliva зад микрофона и щипка Virgin Steele), като в същото време се опитва да избяга от някогашните клишета с обилно количество синтезаторни ефекти и симфонични оркестрации. Това, от друга страна, е повече от достатъчно, за да го запрати директно в блатистата територия на съвременните клишета, ала китарните умения на завършилия "Бъркли" Ethan Brosh и безупречната ритъм-секция в лицето на тандема Rhino-Ellefson (въпреки липсата на скоростни дръм-изпълнения) го заковават точно на ръба на скалата, надвиснала над тресавището на посредствеността. За съжаление недотам мощните, самобитни и ярки вокали на David Fefolt (Forgotten Realm, Valhalla) са онази инерционна сила, която го лишава от стабилната основа под краката му и го катурва в пропастта. Надеждите, с които ни облъхва откриващата "Conspiracy Theory" бързо са попарени от издаващите неприлични звуци синтезатори в скучноватата среднотемпова "Apocalypse 2012", а следващата "Night Magic" привнася глътка оживление, само за да клюмнем отново на до болка познатите пасажи на баладичната "Tear Out My Heart" и апатичната заглавна "Kingdom of Evil". Унилата - да не кажем заспала - атмосфера ще се запази до самия край на албума, нарушавана единствено от здравите рифове на "Oh How the Mighty Have Fallen" и сабатския груув на бавната "Tarot", макар че комичните синтезатори правят всичко възможно, за да съсипят мрачната й атмосфера.