ANIMALS AS LEADERS - "The Joy of Motion"

Историята помни немалко групи с животински имена като лидери. The Animals и Def Leppard са примери от старо време, а Animals As Leaders градят подобен статут в съвремието с третия си пореден албум. И въпреки, че първите са чистокръвна рок банда, вторите са бесни икони на 80-арския колорит, а третите са една от най-зрелите и зрелищни инструментални фюжън банди напоследък, общото между тях е непогрешимото движение - онази енергия от барабаните, баса, и китарите, която е неприсъща на никоя друга музика.

   Жизнерадостно заглавие като "The Joy of Motion" много отива на третия Animals As Leaders, защото това е най-лекият, условно казано, албум на триото Tosin Abasi (китара), Javier Reyes (китара) и новодошлия Matt Garstka (барабани). Разбира се, звукът на AAL никога не е бил подчинен изцяло на ефирността на джаза и "The Joy..." не е изключение. Разцепващият тътен на осемструнните китари на Abasi и Reyes се завръща с пълна сила, при това в много по-явна форма спрямо доста самовглъбения и експериментален "Weightless" (2011). Барабаните на Garstka също не отстъпват на неизчислимите ритми на талантливия екс-ударник Navene Koperweis (чийто солов проект Fleshwrought къса глави, между другото). "Бенда" е в прекрасна форма, а Tosin, който си остава в епицентъра на нещата, става все по-умел като композитор. "The Joy of Motion" блести с находки като ритъма и контрастите в "Ka$cade", Meshuggah-почитта в "Lippincot", чистата проба джазменство в "Air Chrysalis" и "Another Year", бруталните шред-сола и синкопи в "Tooth and Claw", фантастичните идеи в стил "испанска китара" на Javier в "Para Mexer", умопомрачителния синхрон между Garstka и Abasi в "The Woven Web", виещата сирена в "Mind Spun" и епичното соло на последния в завършека "Nephele".

   "The Joy of Motion" е завършен албум, плод на дълга и упорита творческа работа. Качеството на композициите и инструменталното майсторство е върховно, а завръщането на Misha "Bulb" Mansoor от Periphery и неповторимия му джент-усет като продуцент следва да увери в противното онези, които си мислят, че Tosin никога няма да зазвучи както в дебюта си от 2009.