ARCADIA - "Roy Philip Nohl"

Висок дългуч се разхожда по сцената и току отмята дълъг бретон от очите си. От дясно до него кльощав маниак заплита месести расти в баса, който виси на раменете му, докато китаристът от другата страна е запленен изцяло от китарата си. В контраст с тях, зад барабаните се е настанил спокоен, леко брадясал тип с оранжева шапка-докерка, който оглежда мястото, сякаш е новият му апартамент.
   После наоколо леко притъмнява, нещо се стяга, като струна, която опъва и четиримата. Следва миг затишие - и мощен рев разцепва клуба и тълпата.
   Картината е тотално различна - вокалистът размахва коси и раздира колони и уши, басистът и китаристът счупват главите си в здрави, насечени ритмики, подплатени тук-там с по-някоя мелодия, а ударният тип зад гората от барабани беснее яко и само усмивката му издава, че е същият агент отпреди малко. Хората отпред просто са принудени да се раздвижат, да крещят и да подскачат под тази постоянна атака.
   Arcadia on stage.
   Така ги видях за първи път на концерта им в рок бар "Fans" преди три години - четирима пичове, които удрят стегнат, разнообразен и здрав метъл, който те оставя без дъх до края.

   Сега, след три албума и повече от 500 концерта зад гърба си, тези masters of bastardcore - както наричат сами стила си - се завръщат отново с нов, извънземен по звучене и идеи проект - четвъртият концептуален албум "Roy Philip Nohl".
   Ако Slipknot изсвиреха парчета на Korn и Burton C. Bell се сменяше с Tim Lambesis зад микрофона, това вероятно много би напомняло на тази нова, зверска творба на Arcadia.
   Интрото отваря с виещия като след тридневно пиянство басов глас на "лирическия" герой мистър Рой. Там свършва и спокойствието. Първото парче влиза с мощен рев и обороти - I Sold Drugs to the Little Red Riding Hood. Докато вокалите на Mike раздират ефира, зад него шевните машини Dimitry (китара) и Cacao (барабани) ритмично разкъртват черепната кутия на слушателя. Във всяка песен мелодичните линии са много сериозно застъпени, и това отличава албума от предишните, пълни почти изцяло с тежки композиции. В мелодиките на Mike има много мрак, а на места и откровена депресия, която ту преминава в разкъсваща сърцето лирика, ту ескалира до умопобъркана истерия. Целият албум е като някакъв откачен филм за Алиса в страната на психопатите - комбиниран от толкова противоположни теми, темпото и настроенията се сменят толкова често и бързо, че определено би хвърлил в смут дори закоравели фенове на Dream Theater, ако не беше изсвирен така яростно и на един дъх.
   "Nice pics of the end of the world" и "Slaughterhouse, Obituary, and a Love Story" навяват някаква носталгия по предишния албум - "Cold, cold bodies", запазени са и така обичаните от бандата вокални партии, изпълнени от деца, в пълен контраст с изкъртващото крещене на Mike’O (когото бих нарекъл Syco, ако тази титла не беше вече заета от друг луд... вокалист).
   Не оставяйте с грешното впечатление, че албумът е мелодичен. Нищо подобно - единственото парче, където пеенето е малко повече от крещенето и нареждането, е „Because of you", като нежните редове само подчертават воко-дрането.
   Тук е задължително да обърнем внимание и на смазващата лирика в песните.
   Историята в албума се върти около живота на момъка Рой Филип, който се ражда в неприятната обстановка на семейство от родители алкохолици. Най-добрите му приятели, разбира се, се оказват Mike’O’Caine, Alex Cohol и др. Текстовете изобилстват от силни натуралистични описания и много игри на думи - самото име на албума означава Крал Филип Нулеви; не липсват и препратки към историята (заигравката с Александър Македонски в интрото), както и към поети и класици като Милтън и Шекспир.
   Цялата творба е потопена в мрака и безизходицата на живота на "Краля на мизерията". Всяка отделна песен е посветена на едно разочарование или неуспех на "героя". Драмата, подплатена с много сарказъм, всъщност е една доста тежка социална критика, заредена с психарските, маниакално-депресивни излияния на "дрогаря" Рой. Това произведение на Arcadia е изключително новаторско и интересно, затова сериозно го препоръчвам на слушателите на „тъмната страна" и най-вече на тежкия метъл.

   Мощният албум ще бъде поднесен на живо от момчетата от Северна Италия съвсем скоро и на българските сцени през ноември, по време на европейското им турне, включващо пет дати в родината ни.