ARCH ENEMY - "The Root Of All Evil"

2009, Century Media Records/Animato Music

Още в началото правя уговорката, че съм фен на групата, но не харесвам презаписите. Предполагам, знаете кои са ARCH ENEMY? От последователи през 1995 година, те се превърнаха в лидери в мелодичния дет метъл. Особено след присъединяването на русокосия ангел с демоничен глас Angela Gossow. Изведнъж прожекторите се насочиха към бандата - все пак не толкова често се среща група в подобна конфигурация. То и сега, когато пусна нещо на Arch Enemy на познат, който не слуша толкова екстремни стилове, веднага на лицето му се изписва учудване, че ревовете идват от гърлото на жена. Тогава през 2000 година, когато Angela става част от бандата, това беше екзотика. Днес вече на никого не му прави впечатление вътрешното съдържание, а на преден план излиза музиката. Така и трябва да бъде. И като заговорихме за музика - със създаването си Arch Enemy бяха редова мелодична дет метъл банда, която издаде три диска в духа на последните години на Carcass. Тогава дойде промяната и шведите дръпнаха рязко нагоре. Записаха още три оригинални албума, пълнеха зали - все пак Angela Gossow си е атракция на сцената, създадоха безсмъртни химни като "My Apocalypse" и "Ravenous", и взеха, че започнаха да се повтарят. Особено с последния си диск "Rise Of The Tyrant" от 2007 година, макар подобна тенденция да се наблюдаваше още в "Doomsday Machine" (2005). За да избягат от блатото на посредствеността, където сами се набутаха, следвайки собствените си шаблони, решиха, че е време за нещо различно и взеха, че "изгориха мостовете", свързващи ги с миналото, като презаписаха стари мигове от вечността. По-този начин покриха с пепел първите си три албума "Black Earth" (1996), "Stigmata" (1998) и "Burning Bridges" (1999) изревани от вокалиста - мъж Johan Liiva. И вече са в лигата на презаписващите. Едни го правят от безидейност, други за пари, трети уж "да-си-припомним-младостта-и-да-изтупаме-прахта-от-старите-плочи". Arch Enemy го направиха и по-трите причини. В един диск събраха най-добрите попадения от детството си. А там има много повече, отколкото в следващите четири записа. Харесвам групата - с Angela звучат много по-мощно и разгърнато, но само с технично свирене не става. Трябват и идеи, а те за съжаление започнаха да липсват. Резултатът е "The Root Of All Evil".
   Определено колекционерски албум. Ето, откъде са тръгнали Michael Amott и компания. От "Black Earth" са преработени рифовата буря "Bury Me An Angel", "Dark Insanity", кратката дуумаджийска пиеса "Demoniality" и трашарската "Transmigration Macabre". "Stigmata" е отбелязан само с натягащата "Beast Of Man", "Bridge Of Destiny" и блекаджийския бонус "Diva Satanica", а "Burning Bridges" участва почти целия с "The Immortal", "Dead Inside", "Pilgrim", "Silverwing" и "Demonic Science". Единствената нова композиция е зловещото едноименно интро "The Root Of All Evil". Останалото е презапис. Който звучи добре. Sharlee D'Angelo е променил бас линиите. Аранжиментите са напаснати за гласа на Angela Gossow. Свиренето е много по-чисто. Солата - много по-ясни. Мелодичните линии, за разлика от други дет метъл банди, не са ръбати, а нежни. Хармонии надничат от всяка нота, като нюансите в тях са избистрени и лесно уловими. Звукът е в пъти над оригиналите, благодарение на Andy Sneap. Но пък старите албуми бяха ремастерирани и издадени преди няколко години. С Johan Liiva зад микрофона. Така, че придобиването на последното отроче на Arch Enemy става още по-безсмислено. Не може да се отрече, че групата по удивителен начин умее да съчетава тежки и брутални рифове с космически мелодии. Чуйте затварящите пиеси в "Demonic Science" и "Bridge Of Destiny". Или насечения ритъм в "Pilgrim". Композиторски способности граничещи с гениалността! За песни създадени преди десет и повече години. Днес групата все още не е успяла да достигне върховете от времето, когато беше редова мелодична дет метъл банда. Миналото си е минало и понякога носталгията е убийствена. Което по никакъв начин не оправдава издаването на "The Root Of All Evil". Един напълно безмислен албум в дискографията на лидерите Arch Enemy. Оценка няма да поставям. Не е необходимо. А и такива албуми не заслужават да бъдат оценявани.


oooooooooo

Alatriste




 Други ревюта на ARCH ENEMY