ARKAN - "Sofia"

Традиционните инструменти, "характерните" ритми и "мазните" мелодии, с които се допълваха смазващите рифове в предишния албум на ориентъл-метълите от Франция Arkan, "Salam" (2011), бяха нещо изключително свежо. Но и коварно! Началната реакция бе нещо като "к’ви са тия кючеци?!", но само за кратко. Накрая "Salam" се оказа езотеричен, красив и брутален албум, неповторимо съчетаващ величието и екзотиката на автентичната арабска музика с безкомпромисен прогресив-дет. Оригинален и завършен шедьовър, пренасящ право в обителта на жегата и скорпионите.

   След тази уникална находка, чакането за нов албум беше мъчително. Но "Sofia" най-после е тук - белязан от истинска скръб и драстична промяна в звука на Arkan. Доколкото разбираме, "Sofia" е произлязъл от трагедия в групата - "загубата на един прекалено млад живот". Това многозначително отговоря на въпроса защо албумът е толкова меланхоличен и смирен. "Sofia" сякаш съдържа всички нюанси на тъгата и определено не е от онези албуми, които ще звучат гръмко и енергично на концерт. Ако искате да му се насладите, ще трябва и вие да изживеете тази скръб.

   Дали си заслужава? И още как. "Sofia" запазва непокътнат екзотичния колорит на "Salam", но го показва в много по-дискретна форма, прилягаща на смекчения стил. Arkan решително скъсват с дет метъла и се преориентират към звучене тип "метъл банда с певица" - за щастие, без да жертват идентичността и таланта си. Новият формат е добре дошъл, защото успява да ги представи в доста по-"смилаем" вид за масите, което, надяваме се, ще се отрази добре на неоправдано слабоизвестната група. Изглежда с групата сме на мнение, че от втори "Salam" просто няма смисъл.

   Макар и много опростена в сравнение с пищния предшественик, музиката в "Sofia" е целенасочено създадена така, че певицата Sarah Layssac да заблест изцяло в новата си роля на фронтдама. Всяко от включванията й на беквокалистка в "Salam" бе запомнящо се, но присъствието и уменията й бяха засенчени от животинските ревове на Florent Jannier. В "Sofia" се случва точно обратното, като Sarrah бележи огромно развитие като певица. Тя напълно заслужава да си извоюва място до Christina Scabbia (Lacuna Coil), Mariangela Demurtas (Tristania) и други нежни създания в метъла. Гласът и вокалните й мелодии са нетрадиционни, богати и изразителни, но не по естраден начин. Sarrah не е типичната метъл-дива, и всъщност едва ли има по-подходяща от нея за група като Arkan. Просто я чуйте.

   Дори ориенталския метъл да ви идва прекалено "чака-рака", не пропускайте "Sophia" за нищо на света. Съчетанието от стегнати песни, детайлно украсени с екзотични звуци, и плътния, чувствен глас на Sarrah демонстрира една от най-хубавите черти на метъла - способността му с лекота да се интегрира с музика от всички краища на света. Макар да са насочили потенциала си към по-достъпно звучене, Arkan отново се доказват като пълни професионалисти в амбициозния и оригинален стил, който са избрали.