ARMORED SAINT - "La Raza"

2010, Metal Blade Records/Wizard

Трябваше да чакаме 10 години, за да чуем нещо ново от Armored Saint. Група, която никога не получи шанса да се нареди сред големите, а имаше и има всичко необходимо за това. Все пак малцината, които харесват бандата, могат да оценят по достойнство това, което тя предлага. Да, Armored Saint не станаха големи, не препълниха стадиони, не продадоха милиони копия от албумите си. Но от създаването си до днес постигнаха най-ценното - останаха себе си, макар един албум при тях да отнема цели 10 години. Новият "La Raza" е смес от рок, метъл, фънк и дори нетипичните за екстремната музика салса ритми в откриващата "Loose Cannon" или госпъл интрото в "Head On". Като продукция, внушения и атмосфера "La Raza" се доближава адски много до класическите дискове на бандата от 80-те. С тази разлика, че това тук не е точно метъл. Е, има го, но това е хармоничен сбор от жанрове, съчетани съвършено то John Bush, Jeff Duncan, Phil Sandoval, гениалният композитор Joey Vera и Gonzo Sandoval. Без да се плашат и ограничават в експериментите, а точно обратното - от на пръв поглед несъвместими стилове да изградят съвършенство. Или простичко казано един много добър хеви рок албум! Китари тип Red Hot Chili Peppers съпътстват "Left Hook From Right Field" с най-класическото хеви рок соло в целия албум. "Chilled" е пропита с грууви ритъм и отнесени атмосферични пасажи. В песните има и блус усещания, и гръндж влияния. Не случайно близо 7-минутната "La Raza" е избрана за заглавие на албума - завладяващ припев, трайбъл перкусии, грууви рифове и John Bush, който звучи по-добре от всякога. Добре, че го изгониха от Anthrax, за да се разгърне подобаващо в родната си банда. При "Сините пъпки" така и не му се получаваше. А и най-накрая Armored Saint да издадат нов албум. "Black Feet" започва с кънтри мотив, преливащ в сиатълски звук и камари фънк - песен сякаш родена в началото на 90-те. В "Little Monkey" основният риф е пропит от пънка, а на финала - "Blues" и отново много фънк и камари мелодични рифове и сола в закриващата "Bandit Country". Всяка една композиция от диска може да звучи поотделно, но събрани в едно, се получава истински монолитен и солиден албум.

   Казват, че виното, колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става. Това важи и за Armored Saint. Макар и със скромната дискография от шест албума за 28 години, макар и недооценени, "момчетата" продължават да композират и издават страхотна и хващаща продукция.


11111111xo

Alatriste