ASIA - "Omega"

Резерватът за екзотични животни, намиращ се под усмихнатите покриви на храма Asia, отново отвори врати. Докато през 2008 година основната атракция в него беше птицата Феникс (ревю), сега в краката на John Wetton, Steve Howe, Carl Palmer и Geoff Downes хищно се отърква тигър албинос. Вероятно в гордо съответствие с азиатския зодиак.

   Дежурният маршов риф от гибсъна на Steve Howe издухва завесите от сцената и "Finger on the Trigger" стремително повежда парада. Поредният AOR-химн, произведен в Мелодичната работилница, е формулиран и изпълнен по всички правила на играта. Това означава, че със сигурност ще вземе на прицел сърцата на всички улегнали изтоковеди. Освен че ще бъде достоен заместник на "Never Again" при откриване на предстоящите живи изяви на бандата. Средното темпо на "Through My Veins" предоставя на слушателя време за размисъл, а красивият й финал, изпъстрен с клавирна живопис и прецизни бекинг вокали, го надъхва за предстоящия кръстоносен поход "Holy War". Падналите в битката за праведната кауза ще бъдат почетени с елегията "Ever Yours", а оцелелите ще разкажат на поколенията за свещената си победа чрез възторженото послание "Listen Children". Епичният хорал "End of the World" постепенно сгъва свитъка с древните предания и обобщава стореното дотук. Мистичната китарна жилка, омотана около края му, запечатва духовната тематика на неформалната първа част на албума.

   Синтетични фойерверки в интрото на "Light the Way" разпалват факлата, чиито игрив пламък ще води от тук нататък слушателя по пътя му през необятната азиатска шир. Умелите инструментални заигравки в средата на парчето идват да напомнят, че в редиците на този проект са строени едни от най-титулуваните рок музиканти на планетата. Кристално чистата китара на Steve Howe отново се надбягва с вятърничавите клавиши на Geoff Downes, докато прецизно разкроеният тропот на Carl Palmer разлюлява пътя под нозете им. Закачливият ритъм на "Emily" и типичната Asia-свежарка "Still the Same" довяват романтичен полъх във ведрата атмосфера.

   Дълбокият каньон "There Was a Time" е най-красивият природен феномен, на който ще се натъкнат слушателите, докато изследват източните потайности. Това несъмнено е поредният майсторски инкрустиран от необятния глас на John Wetton брилянт, пришит в тежката императорска мантия на групата. Динамичното темпо на "I Believe" задава скоростта на финалния рейд. Последните стъпки до заснежения връх потъват в мъгла от мажорни конфети и полирани многогласия. Спускането надолу минава под знака на многозначителното послание, което "Don't Wanna Lose You Now" отправя. Епилогът разтегля усмивки по лицата и на публиката, и на артистите. Защото и двете страни остават в очакване на следващия спектакъл.

   В зората на дискографията си британците изписаха с ноти знака "Alpha" и ако следваме последователността на гръцката азбука, "Omega" би трябвало да затваря някакъв цикъл в творчеството на супергрупата. Ще успокоим песимистите, че заглавието на актуалния албум не предвещава края на "оригиналната" Asia. По-скоро ознаменува финалната фаза на многобройните трансформации, които проектът претърпя през годините в стремежа да обедини творческите си Ин и Ян.