ASKING ALEXANDRIA - "Reckless & Relentless"

Обожавам, когато стане така. Предполагам знаете какво имам предвид. Срещаш името на някоя случайна група, решаваш да се запознаеш с творчеството й и този труд се възнаграждава с невероятното удоволствие и тръпка, които изпитваш от тяхната музика. В момент, когато си погълнат изцяло от това увлечение, "изсмукваш" всяка тяхна нота и когато постепенно дискографията им не може да поеме ентусиазма ти, разбираш, че въпросната група е пред издаване на нов материал, а ти скоро ще имаш възможност да му се наслаждаваш. Чувството е наистина много приятно.

   Аналогична е ситуацията с мен и младите британци от Asking Alexandria. Преди няколко месеца реших да се запозная с дебютния им албум, прекрасния "Stand up and scream". Видях и чух крайно интересното му лично отношение към любимата ни музика, обединяващо мелодичността и тръпката на класическите образи от музикалния бизнес, с модерния поглед и оригиналността, каквато всяка съвременна банда, претендираща за нещо повече, трябва да притежава и прилага. Явно през същия момент на проникновеност са минали още хиляди субекти като мен, съдейки по масовата истерия, която се появяваше неимоверно навсякъде, редом с името на групата.

   Така, с чисто желание и нетърпение, се присегнах към новия им продукт, толкова дългоочаквания "Reckless & Relentless". Оставих настрани всякакви излишни неща като слухове и негодувания за понапълнелия фронтмен, новата му прическа, промененото му, апатично поведение на сцена, проблемите с алкохола и слуховете за евентуална раздяла, които тресяха вече прогресивно нарастващата до големи количества фенска маса, за сметка на появилите се нови сингли - мощната "Breathless" и алтернативната и стадионно ориентирана "Someone, Somewhere". Обещаващи песни, каращи ни да чакаме новия запис с все по-голямо нетърпение.

   Преслушвайки албума няколко пъти (добре де, няколко пъти повече от "няколко"), стигам до противоречиви заключения. "Reckless and Relentless" е албум, който всеки почитател на група с класически, успешен първи албум, би искал да чуе и определено не би останал разочарован от крайния резултат. Новия запис на йоркширци продължава насоката и идеологията на предшественика си, но го прави през погледа на пораснали музиканти и хора. Вярно е, че една (доколкото е възможно да вкараме въпросната група в някакви стилови рамки) метълкор група няма много опции пред себе си за музикално разнообразие и промяна, ще дадат като довод много хора, обяснявайки, че мрачната атмосфера, по-тежкото звучене и отделни тематични пасажи не са израз на оригиналност и промяна, а съвсем логичен ход. Ще кажат, че тематичната промяна в лириките, от купонджийски трепети и тийнейджърски неволи в "Stand up and Scream" до религиозните въпроси и общочовешки проблеми в новия диск всъщност е само ход, търсещ внимание и уважение. Може би тези хора ще имат право. Позициите, конфликтите и мненията на тази тема, обсъждаща новата насоченост, валят навсякъде, и са винаги противоречиви и полюсни.

   Музикално, албумът използва същите изразни средства като предшественика си. Ще чуете отново множество брейкдауни, рифове, основани на една и съща скала, както и наличието на дизонантни лийдове и мотиви. Ще можете да се насладите отново на перфектното преплитане между тежки моменти и красиви вокали. Фаза, която множество артисти се опитват и желаят да постигнат, но на малцина се удава да постигнат желания ефект, който можем да усетим при Asking Alexandria. За отбелязване е фактът, че синтовете и електронните моменти имат различно предназначение в албума, за разлика от танцувалните и ритмични техно пасажи от "Stand Up and Scream". В "Reckless & Relentless" въпросните инструменти имат по-скоро желание да изпълняват роля, каквато е присъща на групи като The Devil Wears Prada и Motionless In White, да речем. А именно - атмосферичност, увеличаване на напрежението в композициите и изобщо подпомагане и подплатяване на идеята в песните, вместо да се търси самостоятелна изява и изпъкване на инструмента. Продуцирането също помага за новото звучене на групата. Сега звукът е доста по-полиран, концепцията се върти около акцент върху ниските тонове, което води до по-тежко и мрачно звучене, за сметка на "Stand Up and Scream", където наблягането на средните интервали доставяше много повече динамика в музиката. За мен този факт носи негативи, тъй като въпросното продуциране придава прекален "американски" банален привкус на групата, лишаващ ги от тяхната идентичност.

   Като единствен сериозен плюс на този албум, спрямо предния, може да се отличат вокалите и съответните линии. Колкото и каквото да се говори за Danny Worsnop, този човек е един от най-комплексните вокалисти, разполагащ с множество техники в инвентара си, всичките изпълнени по възможно най-добрия начин. Хора, за които перфектният vocal fry, дълбоките growl-ове, частичният high pitch, заедно с чистите вокали, плод на красива бленда са нещо удивително - този албум е за вас. Ще станете свидетели на огромно разнообразие от вокални техники, емоция, ярост и харизма, които фронтмен може да пресъздаде, имайки за помощ музикален съпровод.

   За финал мога да отбележа, че свалянето на оценката е въз основа на субективни причини. Лично аз, слушайки албума много пъти, не усетих желанието и стремежа на тези младежи да надхвърлят собствените си възможности. В диска няма песен, разкриваща пълния им творчески потенциал, или поне опит за постигане на този ефект. Разбира се, може би е рано да се говори за такива неща при едва втори студиен албум, но мисля, че вече всички сме наясно, че при група като Asking Alexandria не е рано за нищо. Сами вдигнаха летвата отначало, ще трябва да свикнат, че за да задоволят феновете си, ще им е нужно много повече от таланта да правят тежка, мелодична и приятна музика на най-високо ниво.