ATRIELL - "Tale of the Dragon Claw"

Отдавна в България трябваше да се появи такъв проект. Минаха вече две десетилетия откакто вдъхновителите му Nightwish и Rhapsody Of Fire смаяха метъл обществото с новаторските си за времето музикални комбинации между пауър метъл, симфония и опера. Но у нас повечето неща в тежката музика се случват по-късно и е добре, че все пак се случват. В интерес на истината трябва да споменем, че е имало и други опити да се твори нещо в тази трудна ниша, но това, което отличава проекта е, че той всъщност е дело на едни човек - младия Христо Манолов. Той е автор на всички композиции в дебютния албум "Tale of the Dragon Claw" (обект на настоящето ревю), свири и на доста от инструментите. Помагат му няколко гост-изпълнители - ангелогласната Нора Морел (вокали), Ивайло Чантов (китара и бас), Антония Малчева (цигулки). Записите, миксът и мастерингът са направени от Любомир Йорданов, текстовете са написани от Искра Манолова, а интригуващата обложка в романтично-рицарски стил е дело на Gordon Napier.

   "Tale of the Dragon Claw" е един много приятен албум, който си е поставил определени цели и успешно ги е постигнал. Христо Манолов действа с пълно съзнание, че творбата е само началото на по-дълъг път, дори има елемент на "опипване на почвата". Това всъщност е много добър подход, защото е дал простор на произведението да се развие, да заживее собствен живот, без да се пришпорва към невъзможно високи цели. Естествено, има какво да се желае и усъвършенства, но за слушателя се поражда и поддържа интрига, какво още могат и какво ще покажат бъдещи творби.

   Симфоник или симфо-пауър метълът е много сложен стил, освен това феновете му са изключително взискателни и един вид "разглезени", защото в тази сфера се изявяват едни от най-интересните и виртуозни изпълнители и композитори при бандите възникнали около и след средата на 90-те години на миналия век. Като се вземат предвид опитите за съчетаване на рок и класическа музика още около зората на рокендрола, пробивът със симфоник метъл проект и то в държава почти без традиции, е много трудно начинание. Затова усилието на Христо, приятелите и помощниците му е изключително похвално, а добрият резултат достойно увенчава труда им.

   Съвсем съзнателно не правя анализ на отделните композиции в албума, за да оставя на слушателите удоволствието сами да се насладят на тръпката да откриеш нещо ново и хубаво на небосклона на българския метъл.