AUDREY HORNE - "Audrey Horne"
2010, Indie Recordings

Последното важи с пълна сила за третия студиен албум на четворката, включваща в редиците си Arve "Ice Dale" Isdal от Enslaved (китара), Thomas Tofthagen от Sahg (китара), Kjetil Greve от Deride (ударни) и Torkjell "Toschie" Rod (вокали), подпомагани от "специалните гости" Espen Lien от Trinacria (бас) и клавиристите Herbrand Larsen (Enslaved) и Eyolf Nysaether. Въпросният едноименен диск, продуциран и смесен в Лос Анджелис от американския саунд-гуру Joe Barresi, работил с утвърдени авангардисти и ариергардисти като Melvins, Isis, Tool, Kyuss, Clutch, Bad Religion и Queens of the Stone Age, категорично е най-изпипаното и разнообразно творение на групата в сравнение с предшествениците му - дебюта "No Hay Banda" (2005), за който Audrey Horne отнесоха норвежката награда "Грами" в категорията "Най-добра метъл група", и последвалия го "Le Fol" (2007).
И действително, любителите на по-алтернативно звучащите разновидности на тежкия рок със сигурност биха открили по нещичко за себе си в албума. Встъпителната "These Vultures" вероятно би допаднала на поклонниците на Alice in Chains, докато пристрастените към Faith No More с лекота биха могли да прегърнат "Circus". Мрачната "Pitch Black Mourning" навява леки асоциации с Jane's Addiction и късните Saigon Kick (последните като че ли са оставили отпечатъка си и върху структурата на великолепната "Down Like Suicide"), а прочувствената "Godspeed" има шанс да се хареса дори на фенове на The Beatles. "Charon" и "Blaze of Ashes", от своя страна, са с по-традиционен хард рок уклон, противостоящ на енергичното, зарибяващо, раздвижено и модерно звучене на "Bridges & Anchors". "Sail Away" е епична метъл балада от "класически" тип, тържествената "Firehose" гали с психеделичен ретро-полъх благодарение и на прокрадващия се Хамънд орган, и на цялостния си дух, а в "Darkdrive" дори се усеща непогрешим прогресив-привкус. Накратко - адски приятен и "пипнат" албум.










Envy