AUTOPSY - "The Headless Ritual"

Всеки един от ранните албуми на Autopsy заема различно, и в този смисъл, собствено, неприкосновено място в първото дет метъл наследство. Абстрахирайки се от очевидното обаче, крайно любопитно остава онова леко противоречиво усещане, че целият цикъл от дебюта им със скверния "Severed Survival" (1989) до предизвестената разруха с уместно озаглавения "Shitfun" (1995) говори както за някаква еволюция, така и за нейното категорично отхвърляне от страна на калифорнийците - отхвърляне с приблизително същата погнуса, която предизвиква и собствената им музика.

   В такъв контекст Autopsy винаги са заемали позицията на непреклонна група - пазители на класическия, олдскул дет метъл в целия му отвратителен блясък. От историческа гледна точка тяхното значение е неопровержимо. Поемайки щафетата директно от "Scream Bloody Gore" на Death, Chris Reifert и Eric Cutler отприщват чистия ужас, с който сме свикнали да свързваме едва прохождащия жанр. Междувременно обаче те успяват да му придадат и крайна форма с повече кръст пънк, повече шум и по-извратено въображение.

   Autopsy са една от онези банди, които винаги ще ни напомнят, че дет метълът не се нуждае от това да бъде "модерен" или ултра техничен щом първосигналната ярост, насилствените кръвопролития и кошмарните светове отвъд човешкия са достатъчни, за да нарушат душевното спокойствие на всеки един здравомислещ индивид. Когато през 2011-а се завърнаха след 16-годишно мъртвешко мълчание, "Macabre Eternal" нямаше нужда от нищо ново. Autopsy просто не са тези хора. Те никога не биха се впуснали в необмислени експерименти. В "Macabre Eternal" се случваше нещо различно - групата разширяваше обсега на звука си с познати, но адски ефектни методи.

   Две години по-късно "The Headless Ritual" прави абсолютно същото. Това е звукът на банда, която никога няма да предаде старите ценности. Банда, която се концентрира главно върху това да бъде себе си. Затова и албумът няма къде да сбърка. Той е продукт на 26 години история - ужас, безумие, разруха - и това е далеч по-важно от всичко останало. Всъщност, "The Headless Ritual" можеше да се появи буквално по всяко време. В него е закодирано нещо универсално; запечатани са непреходни модели, останало е усещането за наследство.

   Над всичко останало "The Headless Ritual" е впечатляващ с тенденцията към стилово многобразие, водеща вероятното си начало от "Sadistic Gratification" - масивната надгробна плоча от предшественика му. Но това никога не измества фокуса на Autopsy, усета им за посока. Отварящата "Slaughter at Beast House", която впрочем е и един от върховите моменти в албума, го демонстрира перфектно. Наброяваща близо седем минути, песента стартира на пълна скорост с мощна пънкарска енергия, подсилвана от чистата лудост на китарното дуо Danny Coralles-Eric Cutler, преди всичко да се разбие в смазващ дуум риф, отшумяващ на свой ред в измъчена бас линия, на фона на която Chris Reifert отприщва същински кошмар с неподражаемата си смес от ревове и повръщане. Това е болна музика - целта й е да шокира. Autopsy вече преизпълниха тази цел, но далеч по-важното в случая е, че продължават да го правят.

   "The Headless Ritual" предлага някои от най-добрите песни, които тази група някога е писала. Такава е маниакалната психария "She Is a Funeral", такава е и безумната "Coffin Crawlers", чиято интерлюдия би намерила достойното си място в някоя 80-арска хорър продукция за зомби вирус, облята в порядъчно количество кръв и карантия. "Arch Cadaver" на свой ред би била чудесен фон за призоваване на Йог Сотхот в тъмно подземие, изпълнено от зловонни миазми с неизвестен произход.

   Autopsy често се възползват от мощта на дуум метъла, но го пречупват с остри изблици на рок настроение - понякога в стил Motorhead - и познатия им уклон към кръста. Но през цялото време това си остава един доста сполучлив опит да се напише възможно най-грозния, извратен и примитивен дет метъл изобщо. "The Headless Ritual"е уродлив албум. И много опасен.