AYREON - "01011001"

"01011001" не прави изключение от своите предшественици и на пръв поглед всичко в него изглежда прекалено.
   Прекалено важно и очаквано събитие в музикалните среди. Прекалено много музиканти участват в записите му. Всеки един от тях е прекалено именит, характерен и талантлив. Албумът е прекалено дълъг. Концепцията му е прекалено раздута, тежка и прекалено тясно е обвързана с тази на предишните албуми. Замесен е от прекалено много различни стилове...
   И въпреки всички тези предпоставки за получаването на една объркана и претрупана масовка, новото отроче на Arjen Lucassen съвсем не е "манджа с грозде". Напротив - забъркана е поредната доза опияняващ еликсир със запазена марка Ayreon. Гениалният мултиинструменталист е останал верен на принципите си и е смесил наглед несъвместимите съставки с вещината на магьосник-алхимик. Да обуздаеш и да вкараш в релсите на собствената си концепция този "дрийм тийм" от прекрасни музиканти, част от които са изявени индивидуалисти, не е никак лека задача. Холандецът обаче се е справил.
   Основният двигател на "01011001" са покъртителните вокали. Мъжките партии преобладават и са разпределени по възможно най-подходящия начин. На техния фон женските гласове, особено тези с по-оперна постановка, стоят леко встрани от общата апокалиптична картина. Но когато са соло или част от хорови пасажи се вписват чудесно, придавайки им нужната драматична чувственост.
   Оставаш с впечатлението, че не пеят десетина човека, а един-единствен, който е способен да сменя блендите и настроенията с такава лекота и точност, че да остава убедителен през цялото време. В това отношение сериозен принос има дейното участие на един от най-техничните вокални хамелеони в съвременната прогресив сцена - Daniel Gildenlow. И наистина, мъгливата "Beneath the waves" сякаш е излязла от албум на Pain Of Salvation. Постепенно развита композиция с градираща тема и експлоадиращ финал, в който всеки пее като за последно. Заедно с разтапящата импресия "Comatose" са двата черни диаманта в албума.
   Електронни ефекти и семпли, къде отчетливо, къде като ненатрапващи се подложки под фолклорните мотиви и класическите китарни рифове, очертават контурите на почти всяка от композициите.
   Синтетични падове запълват преходите между отделните части в мастодонтите "Newborn Race", "The Fifth Extinction" и "The Sixth Extinction", поставяйки допълнителен акцент върху научно-фантастична тематика на албума. В тон с това клавирите сменят купища бленди. Цели страници от флойдските учебници по космически аранжименти "Welcome To The Machine", "Sheep", "Shine On You Crazy Diamond - pt.2" и прочие оживяват в интрото на "Unnatural Selection", аутрото на "Е=MC²", инструменталните части и куплетите на "Walking Dreams".
   Мажорните полу-акустични "The Truth Is in Here" и "River of Time" са успели да си пробият път в печалната високотехнологична текстура на албума и контрастно проблясват на общия сенчест фон. Класически и екзотични инструменти чуруликат основните фолклорни мотиви и солата в тях. Кратката импресия "Web of Lies", в която няма дори ударни инструменти, е единствената изцяло акустична песен. Цигулка и флейта благо извисяват гъвкавите си гласове над китара и чело, сякаш разказвайки древна северна легенда. Всичко това е в любопитен противовес с виртуалната тема на текста.
   Подобно на заглавието си, представляващо код за разшифриране на съдбоносни послания, албумът е загадъчен пъзел от безброй музикални и сюжетни теми. Arjen Lucassen е провокирал слушателите, разпръсквайки парчетата по цялата повърхност на рок операта. Съберете ги, подредете ги в правилната последователност и ще се насладите пълноценно на една завършена картина!