BAD RELIGION - "True North"

Едва ли има друга група, която в рамките на 30 години да е издала 16 албума. И то в т. нар. жанр "пънк рок". Един от стиловете, в които бандите идват и си отиват като пролетния дъжд. Bad Religion преодоляха упадъка на пънка (макар и да бяха създадени в самия му край), бума на хеви метъла, изгряването на грънджа и хегемонията на ню метъла. Променяха се през годините и то не малко, но онази пълна с адреналин музика винаги приковаваше вниманието. Така се случва и с "True North". Къси парчета, едва преминаващи границата от две минути, изпълнени с енергия. 16 пънк рок композиции, увличащи с китарни мелодии и хармонични припеви и вокали. Всъщност, това си и остана запазената на марка на Bad Religion от годините на тяхното събиране. Последните няколко издания не бяха точно онова, което един редови фен би очаквал от любимия си изпълнител. Забутани в собствените си формули, музикантите издаваха с примерна настървеност, но все нещо не достигаше за доближаване на стандартите, които ги превърнаха в лидери. Историята е цикъл от върхове и спадове. Е, с "True North" Bad Religion отново са в горната част на кривата. Още повече, че пънкът не дава кой знае какви възможности за експериментиране. Но на Greg Graffin и останалите това не е и необходимо. Самите те са превърнали ограниченията в свое предимство, защото в малко над 39 минути са събрали квинтесенцията на собствения си стил. Вярно е, че дискът влиза трудно. Първите впечатления са за клишета, събрани накуп и наблъскани в кратки композиции и идеи, които така или иначе вече са били изсвирени. Това обаче са само първите впечатления. След това започват откритията. Песните, колкото и да е странно, не си приличат. Темпото през цялото време се поддържа на високо ниво. За всяка една песен Bad Religion са открили точната продължителност и правилната структура, без да дотягат с непрекъснатото повтаряне на едно и също, само за да достигнат заветните три минути. Това в пънк рока не е необходимо. Всичко може да бъде изсвирено, изпято и внушено за много по-кратко време. Bad Religion са се справили повече от чудесно в това направление. Те бяха и продължават да са директни и искрени. Текстовете отново третират политически, религиозни и социални теми. Непримиримостта на Greg Graffin към несправедливостта отново е оставила своя отпечатък върху добре замислените лирики. Той самият като вокалист никога не се е славел с огромни възможности, но гласът му си е точно на мястото във всеки един момент от 16-те композиции. Точно, премерено и без излишни напъни за доказване. Рецептата от скорост, напомпани химни и хващащи китари отново работи. "True North" е стъпка нагоре в сравнение с "The Dissent of Man" (2010) и е тотален сбор от пиковите моменти в кариерата на групата, като побира в себе си може би най-добрите музикални моменти, откакто китаристите са трима. Ако "True North" трябва да бъде обобщен само с две думи, то това може да бъде направено с името на водещия сингъл от албума "Fuck You". По пънкарски истинско!