BASTARDOLOMEY - "Plastic Pig Society"

Създаден едва преди три години от старите бойни другари Димитър "Нуфри" Василев (вокали и ритъм китара) и Милен Иванчев (ударни), чиито имена нашумяха още през първата половина на 90-те с Pyromania, и подсилен от струнната дивизия на тежкотоварните веселяци Ebanizm Кирил "Бъсти" Петрушев (соло китара) и Венелин Георгиев (бас), столичният метъл хибрид Bastardolomey като на шега направи нагледна демонстрация на (вече) неоспоримия факт, че към настоящия момент и в България е възможно да се развие успешна кариера за кратък период от време, при това само и единствено със собствени сили и средства. Без кой знае каква медийна (да не говорим за издателско-продуцентска) подкрепа, четиримата опитни музиканти постигнаха за някакви си трийсетина месеца това, за което болшинството им колеги-сънародници не смеят дори да мечтаят в трезво състояние - излизаха на сцените на клубове, спортни зали и стадиони, извоюваха си честта да свирят редом до световноизвестни групи като New Model Army, Senser, W.A.S.P. и (внимание!) Metallica, Slayer, Anthrax и Megadeth, издадоха албум, безапелационно наложиха името си сред родната метъл аудитория... Пропускаме ли нещо? И къде можем да търсим причината за този успех? Бих заложил на отношението. Отношението на Bastardolomey и екипа им към всичко, което правят - напълно сериозно, с диво старание и упоритост и давайки си кристално ясна представа за реалността.

   Последното е не просто очевидно, а направо очевадно и от конкретния повод за публикуването на тези редове - дебютният студиен диск на Bastardolomey. Всъщност, диск не е най-точната дума в случая, тъй като той е само една малка (била тя и основната) част от луксозния бокс-сет, под чиято форма ни бива поднесен "Plastic Pig Society". В лъскавия картонен контейнер, тиражиран в на пръв поглед ограничените, но всъщност напълно адекватни за актуалното състояние на метъл пазара у нас 300 бройки, групата ни предлага и пълен набор благини, явяващи се приятен бонус за всеки запален настоящ и потенциален фен - като се започне от значка, нашивка и лепенки и се стигне до перца за китара и мини-плакат. Да, топлата вода е открита отдавна и главните ни герои далеч не са първите, прибягващи до подобен маркетингов трик, но безспорно са се възползвали от доказано работещите пазарни идеи по най-добрия възможен начин (а доказано работещите идеи са именно за това - да се използват и доразвиват), за което заслужават само неподправено уважение.

   Неподправено уважение заслужава и същинското съдържание на "Plastic Pig Society". Десетте парчета, записани в студиото на Нуфри "NoMore Productions", са изградени от суров, искрен, освободен от излишни аудио "хитрини" и най-вече хомогенно звучащ метъл в умерено до бързо темпо, умело съчетаващ елементи от тежкия груув на късните Killing Joke, заразителната директност на Prong и White Zombie, неукротимата южняшка агресивност на Pantera и ураганната ярост на Ministry. Доминираният от валякообразни китарни рифове, чести картечни двукасови набивки и грубиянски продрани вокали албум може да се похвали с изчистено, но същевременно и многопластово звучене (чуйте пилотния сингъл "Cheap Thrill" или раздвижваната от ориенталски полъх и честни смени в ритъма едноименна среднотемпова социална секира - по възможност със слушалки) с неприкрити деветдесетарски кросоувър-намигания, епизодично разфокусирани от вихрени атонални сола (обърнете внимание на "We Love Hate" и на доста въртяното по специализираните радиостанции "Bad Luck Beauty"). Действително, скритите козове в "Plastic Pig Society" са повече, отколкото могат да бъдат уловени с просто ухо на пръв "поглед", така че не бързайте да се отказвате, ако албумът не ви грабне веднага, защото от едно слушане "влиза" трудно, но при повече и по-внимателни завъртания - няма "излизане"!