BATTLE BEAST - "Bringer of Pain"

Преди около две години творчески различия и нерешими проблеми станаха причина Battle Beast да се разделят с Anton Kabanen - китарист и автор на всички песни в излезлите дотогава три албума на групата. За почитателите на бандата ще е достатъчно да знаят това - липсата на Kabanen се усеща буквално навсякъде в "Bringer of Pain" - и в добрите му страни, и в проблемите.

   Проблемът, всъщност, е само един, но пък, за сметка на това, сериозен - албумът е много по-разфокусиран от досегашното творчество на групата. Началото е тежко, агресивно и скоростно - "Straight to the Heart" и последващата "Bringer of Pain" са точно песните, които феновете искат от Battle Beast. След тези две парчета темпото е по-спокойно, но музиката е все така енергична... или пък не е? На моменти човек си казва: „Ама чакайте малко, аз метъл ли слушам или... Какво е... това?" И ако "King for a Day" и "Familiar Hell" са приятни и ритмични песни, които - при все някак мекото звучене - пращят от енергия, то "Dancing with the Beast" и "Far from Heaven" просто не са това, което се очаква от тази група. Не че са лоши, но... Прекалено много поп, прекалено много диско, прекалено малко метъл... В друг албум вероятно щяха да стоят по-добре. Твърде често дискът създава впечатлението, че Battle Beast се опитват да влязат в изградения от Anton Kabanen стил, но не им се получава съвсем - затова и тук са както някои от най-агресивните песни на групата досега, така и най-сериозните „отклонения от правия път" и забивания в посока към по-леките жанрове.

   Разбира се, за много хора различният стил в новия албум няма да е проблем, а и най-интересната композиция тук е съвсем различна от всичко, което Battle Beast са правили досега - "Lost in Wars", в която участва и вокалистът на Amorphis Tomi Jousten - тежко, многопластово, смазващо парче, което завинаги ще остане в паметта на слушателя. Като цяло, скачането от жанр в жанр поне прави албума разнообразен и дава възможност на музикантите в групата да покажат майсторство - което те и правят. Клавиристът Janne Bjorkroth, има още по-голямо поле за изява и се възползва максимално от това, а китаристите, Joona Bjorkroth и Juuso Soinio, се представят повече от достойно. Басистът Eero Sipila и барабанистът Pyry Vikki зареждат (почти) всяка песен с енергия. Но, отново, албумът ще бъде запомнен най-вече с представянето на вокалистката - Noora Louhimo за пореден път показва, че може да изпее абсолютно всичко - агресивно дране, старомоден рокендрол, лековат поп и тежък метъл - и го прави с такава лекота, че няма как да не предизвика възхищение.

   В крайна сметка, "Bringer of Pain" определено заслужава да му отделите малко време. Да, липсата на Anton Kabanen се усеща силно, но, въпреки това, Battle Beast все още са едно от по-интересните явления на съвременната метъл сцена.