BATTLE BEAST - "Unholy Savior"

Battle Beast е една от по-интересните млади хеви/пауър метъл групи. Влизат в полезрението на феновете още преди да издадат дебютния си албум, когато през 2010 г. печелят конкурса "Wacken Open Air: Metal Battle". По-късно участват като подгряващи изпълнители в турнета на Nightwish и Sonata Arctica, а съвсем скоро ще имаме възможност да ги видим преди Sabaton - на 28 януари в зала "Универсиада". Ударното звучене, майсторското изпълнение и чистата енергия в музиката на групата няма как да не й спечелят почитатели.

   С третия си албум финландците уверено доразвиват идеите от "Steel" и "Battle Beast". "Unholy Savior" е агресивен, енергичен, скоростен и ритмичен албум, който бързо ще се запечата в съзнанието на всеки пауър метъл фен. Композициите са стегнати и не особено претенциозни, но доста разнообразни и изпълнени с живот. Въпреки влиянието на Nightwish върху групата, което се усеща на моменти, през повечето време едва ли ще се сещате за музиката на Tuomas Holopainen и компания. В действителност, "Unholy Savior", както и предишните два албума на групата, носи настроение, близко до това от ранните албуми на хеви метъл величията от осемдесетте години на миналия век. Китаристите, Anton Kabanen и Juuso Soinio, коват рифове и сола с настървението, което направи големите имена от миналото големи, а барабанистът Pyry Vikki и басистът Eero Sipila осигуряват на албума галопиращата ритъм-секция, от която всяка творба в жанра има нужда. Както в музиката на Sabaton, и тук клавирите играят водеща роля и вместо да "омекотят" песните, правят звученето още по-твърдо, по-агресивно и по-епично. Композициите като цяло са построени така, че да дадат на клавириста Janne Bjorkroth огромно поле за изява и той се възползва от това максимално - особено в инструменталното парче "Hero’s Quest" и в задължителните за такъв албум балади "Sea of Dreams" и "Angel Cry".

   Основното, с което ще запомните албума, обаче е гласът на вокалистката, Noora Louhimo. Лекотата, с която преминава от нежно пеене с почти поп привкус към дрезгава агресия, е просто поразяваща, а писъците във "Far Far Away" и "Speed and Danger" напомнят за певци като Eric Adams на млади години. Вокалните включвания на Anton Kabanen и Janne Bjorkroth също си струва да бъдат споменати.

   Ако "Unholy Savior" има някакъв недостатък, той е, че влиянията от класиците в тежката музика са доста осезаеми - но това е нещо напълно нормално за група, чийто дебютен албум излиза преди по-малко от половин десетилетие, а и при Battle Beast в никакъв случай не може да се говори за копиране или липса на собствен почерк. Във всяко друго отношение обаче албумът е близо до идеалното. Балансиран е перфектно, а пълнежи или излишни песни няма - дори "Touch in the Night", в която клавирите доминират над всичко, а, извън солото, китарите са изнесени толкова назад, че песента напомня на осемдесетарско диско, се вписва чудесно в скоростната, агресивна епика на албума.

   Затова и "Unholy Savior" е задължителен за всеки хеви метъл фен. Композиран е прекрасно и е изсвирен на много високо ниво. Точно с такъв албум трябва да започне 2015 година.