BEHEMOTH - "I Loved You at Your Darkest"

През 2014 г. полските ветерани Behemoth издадоха една от най-завършените си, и да ме прощават, иконични творби в своята кариера - "The Satanist". Албум така епичен и мащабен, че и днес продължавам да го слушам със страхопочитание. "Сатанистът" вдигна летвата в блек/дет метъла толкова високо, че надминаването му е обречена цел дори за забележително интелигентния, амбициозен фронтмен и основен композитор на групата, Adam "Nergal" Darski. Дали затова, дали осъзнато или не, но Behemoth подхождат към наследника на шедьовъра отпреди 4 години разумно и храбро.

   "I Loved You at Your Darkest" не е направен за да угоди на феновете или да удовлетвори егото на някой от полската троица. Не, той е предназначен да покаже кои са Behemoth четири години след като сътвориха своя магнум опус. И успява, защото вместо самоцелно да се стреми към забулени от облаците висоти, "ILYAYD" залага на две неща: традиционното за Behemoth високо качество и творческа прямота.

   Комбинацията е безупречна, а албумът тежи на мястото си в дискографията на поляците и ще бъде запомнен като крачка напред в израстването им. Извоювали своята репутация, заслужили световната си слава и с 10 всепризнати албума в трофейната си зала, Behemoth нямат какво повече да доказват никому, никъде. И се възползват от това като си позволяват да свирят с настроение и размах.

   "I Loved You..." не е нито праволинеен, нито твърде експериментален. По-скоро обогатява успешната формула на Behemoth с находчиви загатвания как биха звучали те в една алтернативна вселена, където всяка екстремна група може да си позволи да има много лица без риск две трети от феновете ѝ да я анатемосат - по примера с Opeth. Nergal слуша най-различни видове музика и повече не се стеснява да го демонстрира, дори с основния си проект.

   Резултатът е праведен блек/дет метъл с известна доза лъкатушене в посоки пънк, рокендрол, симфония и индъстриъл. Въпреки стиловите различия, почти всичко в албума е на мястото си - дори детския хор от интродукцията, който западните колеги сметнаха за "cheesy" без да са наясно с функцията му.

   Не на място може би е само откриващото парче, което не успява да постигне кой-знае какво в рамките на две минути и малко, освен да вдигне шум до деветия кръг на Ада. Всичко останало поляризира, вълнува, забавлява, богохулства, "fuck"-ва "ecstatically", и най-вече натежава! Предстои ни дълго чакане, но любопитството към евентуалния наследник на "I Loved You at Your Darkest " отсега е огромно. А що се отнася до албума, седмицата е една уместна и справедлива оценка за него.