BEHEMOTH - "The Satanist"

"The Satanist" е като онези филми, в които главният герой е размазан в схватка със Злото, след което се завръща по-могъщ отвсякога. В случая, клишето се отнася до Adam "Nergal" Darski, фронтменът на Behemoth, и левкемията. Преминаването през такова изпитание е злощастие, каквото не пожелаваме на никого, но е възхитително как желанието за живот, породено от реалната и продължителна възможност да го изгубиш, може да върне една група обратно в играта. В десетия си дългосвирещ албум Behemoth не само не са убити, но са по-силни от когато и да било. Не, че има неочаквани стилови каскади, или някаква коренна промяна в групата. Просто поляците вървят нагоре с професионализма на дългогодишна и успяла група. Силните им страни са станали още по-силни, слабостите са намалели, а крайният резултат е по-добър от предишния, без да е на светлинни години от него.

   Да, това може би не звучи особено внушително за триумфалното завръщане, което представлява "The Satanist", но това е само неутрален поглед над албум-чудовище, което смазва с мощта си и респектира с величието си. Композициите са толкова детайлни и мащабни, че звучат като истории, а не като песни, а изпълнението им е толкова безкомпромисно и настървено, че те побиват тръпки. Особено вокалите на Nergal - за разлика от повечето си побратими, той не се дере зад микрофона просто защото така е прието в този стил, а защото посланието му не би могло да се предаде в друга форма. Като фронтмен и ключова фигура в състава, Darski е на преден план и бълва огън и жупел със свръхестественост, придадена му от опитния продуцент Daniel Bergstrand. Но и без перфектната обработка на вокалите, зловещият му рев е роден от истинска ярост и непоколебимост. Той е едно цяло с музиката - нейното човешко лице, разказващо за мрака и ужаса така, сякаш те действително съществуват както ги описват текстовете и инструменталите. Говорейки за инструменти, титулярите Orion (бас) и Inferno (барабани) отново са незаменимите елементи, благодарение на които идеите на Nergal оживяват във вид на грандиозна и всепомитаща стихия. Бластовете на Inferno са нечовешки, а басите на Orion следват самостоятелни пътища, ползвайки музиката за ориентир. Звуковият ураган, завихрен от тримата, е уплътнен с оркестрация - поставена така, че да придава холивудска грандиозност на албума, без да изпъква.

   Като цяло, "The Satanist" е не само страхотно завръщане на Behemoth, но и вероятният учебник, по който най-младите последователи на поляците ще се учат. Той затвърждава статута им на царе на източноевропейския екстремен метъл и на едно от най-значимите събития в жанра за изминалото десетилетие.