BENEDICTUM - "Seasons of Tragedy"

В метъл музиката, където дамите са рядкост, има няколко основни типа певици - от една страна са миловидните крехки създания като Anette Olzon (Nightwish) и Simone Simons (Epica), а от друга - мъжкарани, които в ученическите си години са играли футбол заедно с момчетата от класа в часовете по физическо, а в междучасията са ги разтърсвали за реверите, за да "излязат от кинтите". От вторите е изключително пищната и доста внушително изглеждаща фронтдама на Benedictum с индиански произход Veronica Freeman.
   Който е слушал предишния, дебютен албум на тази група, вече знае - музиката на Benedictum е суров и безкомпромисен хеви метъл с пауър и леки прог влияния, а хулиганските трели на Veronica прилепват на стържещите китари като нещавен кожен панталон на гол конски гръб. И колко са изобщо жените, дръзнали да пеят кавър на "Heaven and Hell"!?!
   Кавър и сега не липсва, този път той е "Balls to the wall" на Accept, като също е изпълнен доста сполучливо и приятно за ухото. Но, да преминем към съществената част. Албумът започва с кратко интро, в чиято основа се извиват източни мотиви, каквито ще срещнем отново в затварящия 12-минутен епос, дал и името на творбата, "Seasons of Tragedy". Следват вихреното "Shell Shock" и още едно-две парчета, чието звучене е по-разчупено и изглежда сякаш албумът би могъл да е, ако не нещо изключително, то поне достоен за оценка, близка до отличната. За съжаление, по-късно ни чакат преобладаващи среднотемпови композиции, изграждащи скелета на "Seasons of Tragedy", от които трудно можем да посочим по-запомнящи се и впечатляващи песни. Дори и финалното, заглавно парче, доста добре сглобено и интригуващо в началото си, след това се превръща в протяжена версия на вече чутото по-рано. И именитите гости в албума - George Lynch (бивш Dokken), Manni Schmidt (Grave Digger), Jeff Pilson (Foreigner) и Craig Goldy (Dio), не съумяват да му придадат по-ярък блясък. Но не, "Seasons of Tragedy" не е лош запис и съвсем не е неслушаем. Ала не е и очакваното по-съвършено продължение на обещаващ дебют. Benedictum са млада група и тепърва ще се развиват и да търсят себе си с първите си издания е напълно нормално. А потенциал те безспорно имат. Дано го развият успешно в последващите години.