BLEEDING THROUGH - "Declaration"

Дишай... Дишай... ДИШАЙ, БЕ!!! - редя наум като религиозна мантра, докато дробовете ми изгарят за глътчица въздух...
   За да ви предпазя от изпадане в моето състояние, ще ви дам следния съвет: когато в края на атмосферичното интро в новия диск на американците Bleeding Through чуете репликата "Tonight, we dine in hell", се прикрийте. Не че това ще ви спаси, но поне може да намали последиците от тарана, който ще завършее на мощни махове из стаята ви. Една среща с него е като сблъсък с бетонна стена, споена с почти безспирни двукасия и насечена китарна арматура. Единичен удар притежава сила, способна да ви изхвърли в околоземната орбита. А ударът няма да е един, гарантирам ви. Точно когато сте подхвърлени от заглавната "Declaration", ще ви засече "Orange County Blonde and Blue" и то само, за да ви насочи към "Germany". Към средата на албума започвате да се чувствате така, както вероятно се чувства топчето за пинг-понг по време на двубой между китайски майстори на спорта. А въздухът край вас ще става все по-гъст, нагнетяван от клавишни подложки, чиято готическа мащабност напомня онези висини, които Dimmu Borgir достигнаха в "Death Cult Armageddon".
   За постигнатия звук е отговорен лудият канадски мозък Devin Townsend. Той е наточил всички елементи в метълкор/дет/блек метъл музиката на бандата до перфектна, безмилостна острота. Единствените определения, които мога да дам за крайния резултат, са заимствани все от колбасарския занаят - кълцане, обезкостяване, пасиране и т. н.
   В края на затварящата "Sister Charlatan" най-вероятно ще лежите прегънати на четири, ще хлипате под пръските на леденият дъжд и ще молите за милост със свити дробове. Ако не е така, значи Bleeding Through не са постигнали желаната цел. Мисля обаче, че от въведението стана ясно как ми подействаха на мен.