BLOODBATH - "Grand Morbid Funeral"

Какво очаквате да се случи, когато съберете четирима шведски музиканти и трима идват от Katatonia, а четвъртият е настоящ барабанист на някогашната метъл група Opeth? Естествено, че резултатът ще е по-брутален от серия на "Rats on Cocaine"! Но Bloodbath отдавна е надраснала статуса на сбирщина култови скандинавски метъли, които просто се забавляват с носталгичния шведски дет от младините си. В днешни дни това е може би най-легитимната супергрупа на екстремната сцена! Е, вярно - Vallenfyre напоследък им дишат във врата, но те все още са в процес на доказване, докато Bloodbath си е уважавана институция с 14 години история и четири убийствени албума - малко, но запомнящи се.

   Комбинацията от изчистения им стил, бетониран в основите на традиционния шведски дет метъл, и уникалното текучество в групата - Dan Swano, Mikael Akerfeldt и Peter Tagtgren са оставили отпечатъка си върху различните албуми - което ги прави доста любопитни. Стилът е един и същ, но влиянията на всеки от тези култови типове са отчетливи и безкрайно интересни за проследяване. Спокойно, няма да го правим тук, защото и без това се отплеснахме доста. Просто искахме да сте наясно какво означава Nick Holmes от Paradise Lost да поеме микрофона като вокалист в новия албум на Bloodbath!

   Да, старият Nick позагуби едновремешните си позиции и си спечели прякора "готическия Hetfield" - което не означава, че зверското му ръмжене в откриващата преизподня "Let the Stillborn Come to Me" не е едно от най-богоубийствено металните неща, които сте чували наскоро! Още повече, че самият "Grand Morbid Funeral" е адски техничен и интензивен, даже в онези моменти, когато групата намаля темпото до дуум и оставя Holmes да се чувства в свои блата. Всяко от 11-те парчета е композирано с хладнокръвен професионализъм и изсвирено с дивашки ентусиазъм, на който Nick се противопоставя с бавни, сурови, тържествуващо зловещи вокали. В тази връзка е малко озадачаващо, че никой в групата не е проявил интерес към таланта му за чисто пеене, но праволинейността не е недостатък в случая. Никоя от песните не се нуждае точно от тези му изпълнения, но ако Holmes се задържи в Bloodbath, ще се зарадваме да чуем и експерименти в тази насока по-нататък.

   Обективно погледнато, "Grand Morbid Funeral" не представя нещо иновативно и нечувано в сферата на музикалните издевателства, което е леко "хмм" като се има предвид колко талант е съсредоточен в Bloodbath. Но албумът е безупречен в това, което представлява - автентична и целеустремена шведска сеч, осъществена с размаха на професионалисти и подкрепена от приноса на един от най-забележителните метъл вокалисти.