BLOODBOUND - "Unholy Cross"

Макар да нямат богата дискография зад гърба си, BloodBound са група, която безспорно пробуди интереса на феновете на пауър-метъла. Дебютът им през 2006 г. ги изстреля главоломно напред, нареждайки ги в концертните листи до имена като Arch Enemy, Dark Tranquillity, Evergrey. Преди две години те застанаха и на българска земя, рамо до рамо с шведската танкова дивизия Sabaton и небезизвестните тамплиери HammerFall, идващи за първи път в България. Но стига толкова история, да оставим музиката да говори.

   На първо място трябва да отбележим, че албумът звучи по-различно от предходниците си и за това има основателна причина - поредната смяна в състава на групата, но този път извършена зад микрофона. Със сложната задача да заеме мястото на Urban Breed е нагърбен Patrik Johansson (Dawn of Silence) - мисия, с която той определено се справя блестящо. Едва ли може да се намери по-подходящ вокалист за албум като "Unholy cross" - емоционален, енергичен, улавящ пулса на всяка една от 11-те пиеси, той зарежда с невероятна атмосфера мощните китарни композиции. Сравненията с титани като Tobias Sammet и Bruce Dickinson са очаквани и неизбежни, но гласът на "Pata" определено се отличава със своя индивидуалност, спомагайки за триумфалния и мелодичен привкус на албума. Всичко това, в съчетание с китарните дуели и "галопирането" в стил Iron Maiden, изгражда един по-нов прочит на класическия пауър и хеви метъл.

   Под иначе мрачната външност на "Unholy cross" се крие взривоопасно съчетание между скоростни рифове, епични припеви и доста осемдесетарски звук. За радост, всичко това е в умерени количества. Усеща се влиянието не само на пауър-метъл класиците като Helloween и Edguy, но и на по-млади групи като HammerFall. Най-голямо уважение обаче заслужават блестящите сола, преплетени умело с препускащата ритъм секция.

   Още откриващото парче "Moria" носи в себе си мелодичен заряд в съчетание с мрачна атмосфера и заразителни припеви. Това се отнася и за всепомитащите експлозии "In The Dead Of Night", "Together We Fight", както и едноименната "Unholy Cross", които хващат от първия до последния тон. Химновото напяване е залегнало дълбоко в цялостния облик на албума, което в съчетание с бързите и технични сола го прави да звучи наистина "пауър". Това важи в пълна сила за безкомпромисните "вратотрошачки" "Message from Hell" и особено "The Darkside of Life", оставяща без дъх със своите убийствени рифове и най-закоравелите метъл-последователи. Дори чувствената балада "Brothers of War" се вписва умело, без да създава чувство за отдалеченост от цялостната концепция на албума.

   С две думи, момчетата от BloodBound забъркаха една на пръв поглед простичка формула - мелодични сола и мощни рифове, съчетани с изобилие от качествени идеи. Крайният резултат обаче определено надмина очакванията, защото получихме един забележителен, мигновено грабващ албум, който се възправя като достоен съперник на големите имена в жанра.

   Предизвикателството е отправено. Да видим кой ще успее да му отвърне.