BRENDAN PERRY - "Ark"

Излъчващият меко белезникаво сияние фар "Пиджън Пойнт", издигнат на калифорнийския бряг през 1871 г. и увековечен на обложката на "Ark", сякаш упътва лутащия се из морето на съвременната аудио-посредственост слушател към спасителния пристан, готов да го приюти, успокои... и заплени. За начало - само за час. След това, бавно и полека - за неограничено време... и безвремие. Безвремие, за жалост предшествано от неизбежната конкретика, на която ще отделим долните редове, преди отново да се отпуснем на вълните на вероятно най-прекрасната звукова утопия, създавана през последните години.

   Както вече бе загатнато, "Ark" предлага близо час музика. Музика в най-чистия смисъл на думата. Музика, изтъкана от феерични клавири, вихрени епизодични перкусионни етно-вмешателства и ефирни китари, виртуозни оркестрации и най-вече залегнали в основата на всичко и блестящо изпипани електронни подложки и трип-хоп структури, превръщащи албума в своеобразен шедьовър, коронован от непогрешимото пеене на Brendan Perry и същевременно навяващ асоциации и с творчеството на легендарната му бивша (а може би и бъдеща...?) група Dead Can Dance, за разлика от великолепно композирания и изпят, но доста постно поднесен от гледна точка на аранжименти солов дебют "Eye of the Hunter" (1999).

   Създадено в собственото му студио, помещаващо се в преустроена специално за целта стара църква в Ирландия, произведението, което се опитахме да опишем в най-бледи краски в горния абзац, е разделено от твореца си на осем композиции, изпъстрени от текстове, нищещи (духовното падение на) съвременното ни общество. Ние, от своя страна, бихме могли да направим условно групиране на съдържанието на "Ark" в две части, първата от които включва откриващата и закриващата диска песни - мистичната "Babylon" и епохалната десетминутна "Crescent". Отделяме ги от събраната помежду им сърцевина на албума поради факта, че тези две перли по същество представляват стопроцентов Dead Can Dance във всяко едно отношение... което е напълно нормално, имайки предвид, че са композирани от мистър Perry именно с тази идея. Ако са ви попадали официалните записи от риюниън-турнето на Dead Can Dance от 2005 г., би трябвало вече да сте наясно с какво си имаме работа, тъй като и "Babylon" (макар и под името "Saffron"), и великолепно раздвижената от ориенталски перкусии "Crescent" са включени във въпросните аудио-документации.

   Току-що споменатият близкоизточен ритъм-инструментариум е майсторски вплетен и в "The Bogus Man", докато допълнителна дълбочина на съвременната урбанистична ода на отчуждението и бездушието "Inferno" бива придадена от спиращи дъха цигулки. Галещият им, макар и синтетичен звук е ясно доловими и в донякъде тържествената и пропита от копнеж "Utopia". Обвита в звукова топлина горчивина пък се процежда през вледеняващата "Wintersun", предвещавайки задаващата се феерия от минорни настроения в "This Boy" - най-бавната и тъжна откъм звучене композиция в "Ark", рееща се леко, като призрачен валс на изкуплението, процеждащ се от отвъдното... за да прелее в брилянтно оркестрираната "The Devil and the Deep Blue Sea", главоломно градираща от вопъла "Всичко свърши..." през живителен ритъм към... надежда. Надежда пред неизвестността на окъпаното в синкаво сияние утопичното безвремие.