BRING ME THE HORIZON - "Sempiternal"
2013, Sony Music/Virginia Records
Винаги съм харесвал и оценявал това, което Bring Me The Horizon правят. В същото време обаче, винаги съм смятал, че освен безспорния им талант, причина за огромния им успех е и фактът, че на тях просто им "върви" - умеят да създават музика, която се търси и слуша в точно определен момент и да привличат аудитория, която би оценила качествата им най-подобаващо. Точно затова съмнението ми, че след силните и превърнали ги в звезди "Suicide Season" и "There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is a Heaven, Let's Keep It a Secret" групата от Шефилд най-накрая ще направи грешна стъпка се увеличиха, а след напускането на титулярния китарист Jona Weinhofen малко преди издаването на този четвърти студиен албум и присъединяването на Jordan Fish, като кийбордист, бях почти сигурен, че ерата на популярност на Bring Me The Horizon е към своя край. Оказа се обаче, че съм бил в огромна грешка. Само няколко преслушвания на "Sempiternal" ме накараха да забравя всички тези неща, да хвана тетрадката и химикала си, да се свия в ъгъла на стаята и прилежно да напиша сто пъти "Аз винаги съм грешал за Bring Me The Horizon и вече никога няма да ги подценявам".
Да, "Sempiternal" е ТОЛКОВА добър. Той е от албумите, които коренно могат да променят мнението на неутралните слушатели и тотално да разруши всякакви безпочвени критики, отнясащи се за неща, несвързани пряко с музиката и таланта на музикантите. Много по-атмосферичен, ембиънт, леснослушаем и подреден, новото отроче на Bring Me The Horizon показва, че предишният "There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is a Heaven, Let's Keep It a Secret" далеч не е бил връхната точка, която бандата е можела да достигне, а напротив - само стъпка към постигането и крайното изчистване на стила и уникалния жанр, който BMTH сами създадоха. "Sempiternal" има такова влияние над слушателя, по начин, който само един безпогрешен, уникален и специален албум би могъл да направи това. Говорим за един от онези записи, които едновременно впечатляват на първо слушане, но и продължават да се разкриват и показват нови и интересни моменти, ако им се даде повече време. Oli Sykes, Lee Malia, Matt Kean, Matt Nichols и новата "придобивка"- Jordan Fish - са успели само за три години да постигнат огромен прогрес, едновременно в композиционен, идеен и технически аспект, което е и главната причина тези единадесет песни да не са ориентирани вече само към феновете на групата и този стил, а и към всеки меломан като цяло. Още началната "Can you feel my heart" ще ви подскаже за основните промени и аспекти, на които Bring Me The Horizon наблягат и въвеждат в творчеството си. Много по-голяма роля на електронните елементи, които развиват композициите до едно съвсем различно ниво(явно привличането на Jordan Fish не е било случайно). Сравнително класическо структуриране на песните, правещо ги много по-въздействащи и запомнящи, и едно от най-отличимите нововъведения - вокалите на Oliver Sykes. Той е отнасял доста критики за този си способ, включително и от мен, но в "Sempiternal" развитието на фронтмена на групата е впечатляващо, имайки се предвид това, че към арсенала си той е добавил и "чистото" пеене, което е доста застъпено в целия албум и играе изключителна роля в изграждането на завладяващия елемент. Сборът от всички тези съставки създава различни по характеристики, но еднакви по качество и въздействие парчета, без значение дали говорим за въздействащите и атмосферични "Sleepwalking" и "Hospital For Souls", психеделичната "And The Snakes Start To Sing" или хитовите "Shadow Moses" и "Empire (Let Them Sing)". В никакъв случай обаче BMTH не са загубили от яростта и тягата си за сметка на каквото и да е било друго и песни като "Anti-Vist" и "The House Of Wolves" ще ви покажат това. Именно разнообразието, което ни предоставят всички тези имена и много внимателната им и точна подредба спомагат за изпъкването на качествата на всеки отделен трак и правилното му възприятие от слушателя.
С този албум Bring Me The Horizon много праволинейно и категорично се обръщат към всичките си критици, които говорят за тях снизходително и ги определят като моментно явление. "Sempiternal" ("вечен") е довод, който говори сам за себе си и който много трудно би намерил правдоподобна реакция срещу себе си от който и да е било. А, да, да не забравя - дискът е и сериозен кандидат за Албум на годината.
Davidian
Да, "Sempiternal" е ТОЛКОВА добър. Той е от албумите, които коренно могат да променят мнението на неутралните слушатели и тотално да разруши всякакви безпочвени критики, отнясащи се за неща, несвързани пряко с музиката и таланта на музикантите. Много по-атмосферичен, ембиънт, леснослушаем и подреден, новото отроче на Bring Me The Horizon показва, че предишният "There Is a Hell, Believe Me I've Seen It. There Is a Heaven, Let's Keep It a Secret" далеч не е бил връхната точка, която бандата е можела да достигне, а напротив - само стъпка към постигането и крайното изчистване на стила и уникалния жанр, който BMTH сами създадоха. "Sempiternal" има такова влияние над слушателя, по начин, който само един безпогрешен, уникален и специален албум би могъл да направи това. Говорим за един от онези записи, които едновременно впечатляват на първо слушане, но и продължават да се разкриват и показват нови и интересни моменти, ако им се даде повече време. Oli Sykes, Lee Malia, Matt Kean, Matt Nichols и новата "придобивка"- Jordan Fish - са успели само за три години да постигнат огромен прогрес, едновременно в композиционен, идеен и технически аспект, което е и главната причина тези единадесет песни да не са ориентирани вече само към феновете на групата и този стил, а и към всеки меломан като цяло. Още началната "Can you feel my heart" ще ви подскаже за основните промени и аспекти, на които Bring Me The Horizon наблягат и въвеждат в творчеството си. Много по-голяма роля на електронните елементи, които развиват композициите до едно съвсем различно ниво(явно привличането на Jordan Fish не е било случайно). Сравнително класическо структуриране на песните, правещо ги много по-въздействащи и запомнящи, и едно от най-отличимите нововъведения - вокалите на Oliver Sykes. Той е отнасял доста критики за този си способ, включително и от мен, но в "Sempiternal" развитието на фронтмена на групата е впечатляващо, имайки се предвид това, че към арсенала си той е добавил и "чистото" пеене, което е доста застъпено в целия албум и играе изключителна роля в изграждането на завладяващия елемент. Сборът от всички тези съставки създава различни по характеристики, но еднакви по качество и въздействие парчета, без значение дали говорим за въздействащите и атмосферични "Sleepwalking" и "Hospital For Souls", психеделичната "And The Snakes Start To Sing" или хитовите "Shadow Moses" и "Empire (Let Them Sing)". В никакъв случай обаче BMTH не са загубили от яростта и тягата си за сметка на каквото и да е било друго и песни като "Anti-Vist" и "The House Of Wolves" ще ви покажат това. Именно разнообразието, което ни предоставят всички тези имена и много внимателната им и точна подредба спомагат за изпъкването на качествата на всеки отделен трак и правилното му възприятие от слушателя.
С този албум Bring Me The Horizon много праволинейно и категорично се обръщат към всичките си критици, които говорят за тях снизходително и ги определят като моментно явление. "Sempiternal" ("вечен") е довод, който говори сам за себе си и който много трудно би намерил правдоподобна реакция срещу себе си от който и да е било. А, да, да не забравя - дискът е и сериозен кандидат за Албум на годината.
Davidian
Други ревюта на BRING ME THE HORIZON
That's The Spirit | There Is A Hell, Believe Me I've Seen It. There Is A Heaven, Let's Keep It A Secret |