BRING ME THE HORIZON - "There Is A Hell, Believe Me I've Seen It. There Is A Heaven, Let's Keep It A Secret"
2010, Visible Noise

Да ги наречем големи композитори би било грешка. Да ги наречем идейни инструменталисти би било престъпление. Но живеем в 21 век. Явно момчетата много добре знаят, че тези неща вече не са ти от първа необходимост, ако искаш да придобиеш световна популярност, да бъдеш споменаван като вдъхновение и да се виждаш по кориците на списанията. Фактите говорят в моя полза: Песни, базирани на едни и същи музикални мотиви, и вокалист, нямащ сила да изпълни на живо три последователни парчета, както очакваме и искаме. В същото време наблюдаваме препълнени зали из всяко кътче в света и множество продадени албуми. Как е възможно това? С ясно изградена концепция, стратегия и премислени ходове.
"There Is A Hell, Believe Me I've Seen It. There Is A Heaven, Let's Keep It A Secret" ще продължи традицията на деткор съвършенството "Count your blessings" и превръщащия се вече в класика и осигурил голяма част от успеха на BMTH - "Suicide Season". А именно - рязка промяна на идеологията в музикалната насоченост на групата. Дейност, която държи момчетата от Шефийлд винаги далеч от безразличието на хората.
Всъщност, субекта от обложката на албума много добре може да ви покаже структурата и характера на албума. Полюсни песни, описващи както вече познатите ни цинични страни, така и лиричните терзания на татуирания красавец Oliver Sykes, с които досега не бяхме се срещали. Крайната нехомогенност на албума (бунтовническата и експлодираща "Anthem" бива последвана от суровата и песимистична "It Never Ends" и това е само в началото) придава още една доза интензитет на иначе този толкова колоритен албум. Такъв контраст не се търси само в цялостния облик на албума, но почти и във всяка песен от него. Като не говорим за преплитане между различните вокали, а между цели фрагменти и пасажи.
Но най-големия успех и най-голямото съвършенство, което господата Sykes, Weinhofen, Nicholls, Mallia и Kean са постигнали, определено е дело на работата в студиото. Никак не роптая срещу слова, твърдящи, че основата на успеха си Bring me the Horizon проектират зад пулта. Перфектна изработка на звуковия облик. Иновациите, които са изпълнени на техническо ниво в този албум са крайно интересни и умеят да впечатляват редовия фен и да го държат в напрежение. Намаляването на честотата на вокалите, минималистичното им принизяване с музикалния фон придава особено отношение, както на самата музика, така и на слушателя. Използването на ефекти и техника, присъща за сайкъделик средите добавя към съпровода нужната атмосфера, дълбочина и красота или депресия, в зависимост от вида на песента. Но момчетата не разчитат само на тези елементи за да ни омотаят в идейната си мрежа - очаквайте често включване на хор, участие на нашумялата канадска поп-певица Lights (в откриващия епос "Crucify Me" и изповедта "Don't Go"), както и наличието на чисти вокали в гореспоменатата "Fuck", дело на фронтмена на симпатичните рокаджии от You Me At Six, Josh Franceschi . Така, в крайна сметка след изслушването на иначе един посредствен албум, не предлагащ нищо ново музикално, ще останете с впечатление, че сте чули един емоционален шедьовър. Интимната и лична атмосфера, малките детайли и изразни средства, перфекционизма при създаване, оформяне и пресъздаване на облика на музиката, която звучи в умовете им. Това е причината Bring Me The Horizon да са основно вдъхновение на младите банди и любимци на меломаните. Жалко, че никога няма да се докоснем до това съвършенство на живо, и нямам предвид факта, че скоро едва ли ще ги видим в България...










Davidian
Други ревюта на BRING ME THE HORIZON