BRING ME THE HORIZON - "That's The Spirit"

"That's The Spirit" вероятно ще постигне изключително положителен ефект върху определена част от аудиторията, заинтересована от кариерата на Bring Me The Horizon. Подобна реакция трудно ще може да бъде основана само и единствено на качествените характеристики на заглавието. Истината е, че, вероятно, болшинството от коментари, които биха се установили в подкрепа на поетата от групата по-алтернативна посока в този албум, ще са всъщност породени от факта, че BMTH е формация, подходила изключително интелигентно с направлението на новия си материал, умело използвайки амплоато си на банда, която не робува на стандарти и се чувства комфортно да поема качествени необикновени решения. Дали обаче Oliver Sykes, Lee Malia, Matt Kean, Matt Nichols и Jordan Fish са успели отново да представят наистина неоспоримия си талант да създават неповторима музика или положителните отзиви за новия облик на бандата се дължат на това, че много хора приемат самия процес на промяна като позитив?

   За съжаление, албумът не оправдава високите очаквания, за които потенциалът на първите няколко издадени песни от него ("Happy Song", "Throne" и "True Friends") предразполагаше. Проблемът обаче не е, че тук вече BMTH тотално късат с корените и влиянията си в тежката музика и заявяват желание да се подвизават в по-комерсиална и достъпна ниша, в противовес на по-голямата част от мнения, които много самоуверено се опитват да заклеймяват и съдят напоследък. Проблемът е, че продуктът, който музикантите предлагат, не е на най-високо ниво дори и в тази си роля. Да, песните все още притежават дълбочина, влияние и артистична стойност, но в неоправдано средни стойности, най-вече за доказана група като британците. Изключително положително е явлението, че с този си диск Bring Me The Horizon ще актуализират тенденцията, че създаването на ефектна, красива и енергична музика не задължава включването на определени технически прийоми (най-вече такива, характерни за тежките жанрове), а и че няма по-голямо майсторство от това да направиш песен, чийто ефект може лесно да се усети от значителна маса хора. Да, погледнато от субективна гледна точка, спрямо дискографията на Bring Me The Horizon, "That's The Spirit" представлява логичната следваща отчетлива музикална метаморфоза, с която групата успява да обозначи интензивната си еволюция, и която характеризира кариерата на тези музиканти като цяло. Притежавайки отчетливи и силно засилени алтернативни влияния, изразяващи се в концепцията на композиране, която е концентрирана върху изграждането на песен около основна мелодична вокална линия, бандата е успяла да създаде един добре написан, хомогенен продукт, който притежава свой собствен характер. Със сигурност много почитатели ще се наслаждават на новите песни на шефийлдци, които комбинират меланхолията и тъмната и мрачна атмосфера, така характерни за творчеството на BMTH, с тенденцията за създаването на по-подредени и конвенционални парчета. И докато подобен подход може да се приеме за иновативен и революционен конкретно за групата, за феновете, чиито музикални интереси не са били насочени единствено към няколко артисти през последното десетилетие, този запис може да прозвучи като бледо копие на шедьоврите, които групи като Lostprophets, Kids In Glass Houses и така нататък, издаваха преди години. Защото, обективно погледнато, членовете на BMTH сякаш са се насочили точно в тази насока – създаването на елегантен, лъскав и алтернативен продукт, който носи със себе си много емоция и силна концепция, представящ всичко през призмата на типичния британски усет към създаване на музика. И въпреки че, поне нагледно, "That's The Spirit" изглежда като събирателна точка на всички тези аспекти, истината е, че липсващите харизма и еднородност ще поставят настоящото заглавие в сянката на много по-вдъхновения и енигматичен предшественик, в лицето на "Sempiternal". Но с това си издание, въпреки всичко, Bring Me The Horizon ще се затвърди като едно от най-интересните и качествени явления в музикалния бизнес, което е наложително да бъде третирано с уважение и респект. Дори и само заради това, че тези музиканти имат смелотта и увереността да правят нещата със свой собствен стил, въпреки апатията, която е обгърнала креативността на представителите на модерната тежка музика напоследък.