BRUCE DICKINSON - "The Best of"

През есента на 2001 г. излезе първият официален сборен албум на Bruce Dickinson, озаглавен кратко и ясно "The Best of Bruce Dickinson". Двойният диск съдържа както добре познати парчета трепачи и редки песни от соловите албуми на легендарния Maiden глас, така и напълно нови и неиздавани неща. Първата част на албума се отваря от убийствената песен "Broken", написана от Bruce и Roy Z - среднотемпово парче с начупен ритъм и до голяма степен автобиографичен текст. Следват я големият хит на 90-те: "Tattoed Millionaire", лайв версия на "Laughing in a Hiding Bush" от противоречиво оценявания, но несъмнено един от най-експерименталните и музикантски албуми на Dickinson "Balls to Picasso", и разтърсващата емоционална балада "Tears of the Dragon". "Тhe Tower" (от инспирирания от големия английски поет, мистик и художник Уилям Блейк албум "The Chemical Wedding"), "Born In '58" от първия солов албум на Сирената (издаден през 1990 г., когато той все още не беше напуснал Maiden) и "Accident of Birth" от едноименния диск от 1997-а, провъзгласил завръщането на Bruce към хеви метъла, допълват картината. След тях е "Silver Wings" – Maiden шедьовър в забързано темпо, втората чисто нова песен в албума. "Darkside of Aquarius" от 1997-а и "Chemical Wedding" от 1998-а идват след това, последвани от малка изненада – "Back from the Edge" от най-алтернативния и грънджарски (но в никакъв случай не и безинтересен) продукт на Bruce, наречен "Skunkworks", от 1996 година. Финалът на диска се оформя от хита от 1997-а "Road to Hell" и концертното изпълнение на "Book of Thel" от 1998-а.
    Далеч по-интересен (и ценен) е вторият диск. Той се състои само от трудно намираеми песни, разпилени като бонуси или "B"-страни на сингли за далечни географски или икономически ширини. Началото му се поставя от оригиналната версия на "Bring Your Daughter… to the Slaughter", както си е била замислена от Bruce и преди Steve Harris мазно да я открадне и превърне в Maiden хит. В този си вид тя присъства в саундтрака на филма “Кошмари на улица Елм 5” и звучи забележимо по-поп и хорово, отколкото познатият от албума "No Prayer for the Dying" вариант. Следват я баладичната "Darkness Be My Friend" и "Wicker Man" (нямаща нищо общо с едноименния Maiden хит от последния им студиен албум) и "Real World" – среднотемпова здрава композиция в духа на "Accident of Birth". После е "Acoustic Song" – една от най-прочувствените и лирични песни, писани някога от гърлото на Maiden. "No Way Out… Continued" е с нестандартно и оригинално звучене, обилни клавири и определено представлява един от гвоздеите на албума. "Midnight Jam" е среднощна психария а ла Led Zeppelin, а готик версията на гениалната "Man of Sorrows" (посветена на Алистър Кроули) е станала не особено сполучлива. Ред е на "Ballad of Mutt" – мръснишки ритъм енд блус, с който познавачите на Maiden добре знаят, че Bruce се справя прекрасно; "Re-Entry" – акустична хипария, гарнирана с фолк мотиви. Стигаме до една от най-любопитните песни в подборката – лаконично озаглавената "I’m in a Band with an Italian Drummer", едно от най-идиотските, щури и гениални парчета на Bruce Dickinson, напомнящо за творчеството както на Frank Zappa, така и на неповторимата английска комична трупа Монти Пайтън, на която Bruce е голям фен. Дискът завършва с лайв версия на "Jerusalem" от 1998-а и най-силната изненада – първата (!) песен, записана някога от Bruce Dickinson, носеща името "Dracula", където той пее ту фалшиво, ту не, като типичен тийнейджър, тепърва прохождащ в музиката.