BURY TOMORROW - "Runes"

Bury Tomorrow бяха поставени в изключително сложна ситуация, след като трябваше категорично да покажат, че един от най-добрите метъл албуми на 2012 г., "Union Of Crowns" не беше плод на случаен прилив на творчески заложби и щастливи случайности. "Runes" се появи като едно от заглавията, чакани с най-голям интерес в модерната, малко по-класически ориентирана, метъл сцена и със сигурност показва стремежa на англичаните да затвърдят името си не само с талант, но и с постоянство.

   Настоящият запис на Bury Tomorrow не се различава коренно от предшественика си и, общо-взето, продължава неговата посока, с лека (но и забележима) градация. Песните в "Runes" са по-тежки, притежават малко по-голям композиционен размах и показват качества, които биха се харесали на аудитория с по-широки интереси. Става въпрос за музика, чиeто изсвирване изисква използването на повече от две китарни струни, много агресия, много динамика и лесни за възприемане мелодични мотиви. Изобщо, "Runes" ни припомня как звучеше модерният метъл през 2006-а, примерно, с което изпъква и привлича внимание, контрастирайки на днешните тенденции в това течение. Праволинейността на този тип музика по принцип изисква доста специфичен подход, с който основните мотиви и идеи на парчетата да се запазят, но и да не омръзват в процеса на слушане. Това е доста ключов момент, с който Bury Tomorrow като че ли са се справили частично. Ако се вгледаме отделно във всяка песен, едва ли ще забележим каквито и да е било признаци на еднообразие и посредствени моменти, но изслушвайки целия албум от-до, впечатлението е малко по-различно. В никакъв случай не говорим, че се създава усет за „пълнеж", но пък и определено не може да се каже, че нивото на качество се запазва постоянно от началото до края. Британците са изключително добри в това, което правят. Проблемът е, че в един момент агресивните и мощни вокали на Dani Winter-Bates и чистите, епични и вдъхновяващи части на James Cameron, смесени с останалия музикален арсенал на групата, просто почват да губят от чара си и сами да си пречат.

   Наистина не може да се каже, че "Runes" е запис, сглобен от добри и лоши части. Той просто показва силните и слабите страни на един жанр, който е доста консервативен по природа. В съществената си част, неоспоримо все пак, албумът на англичаните е изключително силен и със сигурност заслужава повечето от суперлативите, които получава напоследък. Просто в определени моменти се забелязват нюанси, които оставят леко горчив вкус. Естествено, не говорим за нищо кой знае колко значимо, така че ако дадете шанс на "Runes", със сигурност можете и да намерите тежкия си албум на годината.