CATHEDRAL - "The Guessing Game"

През 1989 г. в главата на бившия фронтмен на британските грайндкор ветерани Napalm Death се заражда идеята да сформира ужасяващо бавен и тежък дуум/дет метъл проект. Година по-късно Lee Dorrian реализира хрумването си, поставяйки началото на Cathedral, издава буквално смазващия като звучене дебют "Forest of Equilibrium" (1991) и постепенно олекотява стила на отрочето си, преминавайки през хард рок, класически дуум и сайкъделик и прог метаморфози... и така до ден-днешен - вече две десетилетия. Цялата тази история е надлежно и подробно разказана в "Journey into Jade" - последната песен от "The Guessing Game", така че би било най-лесно и разумно да я чуете лично от главните действащи лица, а не да четете нечии преразкази.

   Разумно би било да изслушате и останала част от 85-те минути музика в новия, девети по ред студиен албум на Cathedral, за да се запознаете с творчеството на английския квартет. В случай, че вече сте отколешен почитател на творенията на четворката на Lee, заиграването с "The Guessing Game" би било още по-увлекателно, тъй като в двата диска на изданието е събрано всичко, характерно за тази група в различните етапи от 20-годишното й развитие (с изключение единствено на най-ранния дълбок рев на отдавна вече пеещия по "нормалния" начин мистър Dorrian).

   Последното бива онагледено най-добре в предпоследния, близо 10-минутен валяк от албума, "Requiem for the Voiceless", представляващ най-бавното и тежко парче от "The Guessing Game", чиито разпарящи китарни рифове и тътнещ ритъм силно напомнят на звуковите издевателства от "Forest of Equilibrium". Вече споменатата ретроспективна епопея "Journey into Jade" и не по-малко Black Sabbath-ски звучащата й посестрима "Edwige's Eyes", наред със забързания директен хард рок на "The Casket Chasers", навяват осезаеми асоциации с ерата на "The Ethereal Mirror" (1993), а класическото 70-арско звучене на "Painting in the Dark" и инструменталния слъдж булдозер "One Dimensional People" - с периода на "The Carnival Bizarre" (1995).

   Съвсем логично, болшинството композиции в "The Guessing Game" са най-близки стилово до по-новите излияния на Cathedral, увековечени през последната дузина години (най-вече в "The Garden of Unearthly Delights" [2006]), когато квартетът бавно, но уверено задълбаваше все повече и повече в дебрите на съчетаването на класическия "сабатянски" дуум и хард рок със специфичното звучене на прогресив и сайкъделик рока от края на 60-те и началото на 70-те години на XX век. В потвърждение на горното идват и дирижираната от Хамънд орган психеделична интродукция "Immaculate Misconception" със следващата я по петите аудио-процесия "Funeral of Dreams", и доминираната от мелотрон ретро-прог вакханалия "The Running Man", и игриво завършващата "Cats, Incense, Candles & Wine", чието начало намигва най-нагло към ранните експерименти на Pink Floyd. Към тази "групичка" бихме могли да причислим и личния ми фаворит в албума - епично градиращата "La Noche del Buque Maldito (a.k.a. Ghost Ship of the Blind Dead)", въведена от психеделичния бас на Leo Smee, призрачния шестструнен дроун на Garry Jennings и внезапно връхлитащия барабанен тътен на Brian Dixon и еволюираща в среднотемпово хард рок торнадо, насочвано от специфичния дрезгав британски акцент на Lee Dorrian... И изобщо, макар и леко пресилен и натежаващ откъм продължителност, "The Guessing Game" с чиста съвест би могъл да се опише като синтез на най-доброто от 20-годишните творчески пътешествия на Cathedral. Дай боже journey-то да не свършва скоро...