CATTLE DECAPITATION - "Monolith of Inhumanity"

Грайндкорът е не просто средство за постигане на пределен музикален екстремизъм, а и достатъчно широка трибуна за онези, които дълго са чакали удобен момент свирепо да се нахвърлят върху царящата несправедливост. Той дава подслон на градивни хора, възпроизвеждащи деструктивен звук.

   Идващи от Сан Диего, Калифорния, Cattle Decapitation са една от най-отличителните дет-грайнд банди през последните години. Техните метафори характеризират древната и непреходна представа за единение на природното с човешкото. Без да бъде ново или пренебрегвано в екстремната музика (само си помислете за Gojira, в различен контекст, разбира се), посланието им е разтърсващо - упражнявайки насилие върху природата, нараняваме най-вече нас самите. Изхождайки от веганството - не хранителен режим, какъвто е вегетарианството, а философия и начин на живот, Cattle Decapitation се възползват от кървавата гор "естетика", за да ни накарат да се отвратим от собственото си отношение към животинския свят и околната среда. Спомняте ли си старата поговорка "Човек е това, което яде"? Тя няма как да стане по-буквална, ако я отнесем към Cattle Decapitation. Представете си, че сте натъпкани в кочината. Представете си как се въргаляте в калта и няколко прасета ви надзирават денонощно, хвърлят ви фуражи, "грижат" се за вас. Дотолкова, доколкото и вие бихте се грижили за тях. Представете си как преди Коледа семейство свине внимателно подбира най-угоените човеци и ги разфасова на пържоли, котлети, крака, уши, шкембе, черва… За богата и празнична трапеза.

   Такива ситуации от "обикновения" бит вълнуват Cattle Decapitation - отявлени защитници на селскостопанските животни, страстни врагове на хората и горди флагмани на горграйнда. Паралелно с развитието на лирическите концепции, квартетът обогатява и стила си. Изминаха дванадесет години от гротеската "Homovore", десет от дебюта им за "Metal Blade", "To Serve Man" и като изключим неизменната "безчовечност", това (днес) би могло да бъде друга банда със същото име. Техническите умения на музикантите подсказваха, че рано или късно ще се стигне до тук и 2009-а бе годината, в която логичното се случи - Cattle Decapitation се превърнаха в комплексен аудио звяр, отказващ да признае жанрови бариери така, както винаги е отказвал да прояви милост към човека. "The Harvest Floor" бе колкото грайнд, толкова и техничен дет метъл. С хаотичен спазкор/пост-хардкор и някои наченки на прогресив за цвят. "Monolith of Inhumanity" следва неговата линия, предлагайки очакваната порция ултрабруталност.

   Освежена от смяната на басиста Troy Oftedal (поради "музикални различия" - стандартното) с Derek Engemann, бандата отново влага забележителни умения в изковаването на безумно тежък, бърз и напредничав албум. Минават точно 50 секунди преди "The Carbon Stampede" да започне да изстрелва своите бластбийтове и от този момент нататък "Monolith of Inhumanity" е истинско предизвикателство за феновете на екстремната музика. Постоянните обрати в темпото, скоростните рифове и сложната структура сякаш за първи път не пречат на Cattle Decapitation да направят нещо наистина (!) запомнящо се, каквото е например затварящото парче "Kingdom of Tyrants". Макар невероятно богатия набор от животински звуци на Travis Ryan да е напълно достатъчен за амбициозния нов албум, гърла като Lenard Leal (Cephalic Carnage) и Mike Majewski (Devourment) оказват съдействие с кошмарни ревове съответно в "A Living, Breathing Piece of Defecating Meat" и "Projectile Ovulation". Интересна концепция, вдъхновена от кинематографичния шедьовър на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея" допринася за "занимателния" характер на "Monolith of Inhumanity". Но когато всичко изглежда почти перфектно, когато Cattle Decapitation са толкова близо до истината… Модерна, стерилна, бляскава продукция и някои странни вокали със сигурност ще дойдат в повече на старите вегани, следващи групата от самото й начало.

   Факт е, че по отношение на количеството идеи и тяхното разнообразие, "Monolith of Inhumanity" достига следващото ниво. Факт е, че бандата отново проявява смелост и увереност да направи нещо пластично и престъпващо границите на субжанра, от който е тръгнала. Но че калифорнийците продължават да търсят своето място на сцената, след като веднъж вече са го открили, да - това също е факт. А докато втори пореден албум те са на кръстопът, традиционалистите с удоволствие биха пуснали земетръсната нова Phobia (за стопроцентов, адреналинов гайнд) или биха пъхнали глава в някоя от мелниците, произведени в периода, когато Cattle Decapitation спокойно можеха да се наричат и Human Decapitation.