CLAYMORE - "Vengeance Is Near"

Тази година русенските стожери на мелодичния метъл със скандинавско потекло, CLAYMORE, отбелязват 15 години от сформирането си. Само това е достатъчен повод да им честитим, но какво е един рожден ден без музика? Тук е моментът да ви представим втората им дългосвиреща творба - "Vengeance Is Near". Работата по деветте песни в него приключва в края на миналата година, а с разпространението навън ще се захване японският лейбъл "Red Rivet Records".

   "Vengeance Is Near" съхранява познатото (най-вече от концерти) звучене на русенците, но маркира и сериозна крачка напред в композиторските им умения. Докато в "Prolonged Active Antagonism" от 2008 г. доминираше мелодичният дет метъл, а в центъра му бях резките шестструнни рифове, в новия албум с еднаква сила участват и клавирните епики. Симфоничните партии сега не са просто приятна украса върху песните, а ярка и неделима част. Благодарение на това, а и на други фактори, като промените в състава на групата и дългата творческа пауза между албумите, "Vengeance Is Near" е внушителен и истински музикален.

   Въпреки че дет и блек метъл маниерите, с които основно свързваме Claymore присъстват и тук, във вторият албум на русенци веят бурните ветрове на спийд и пауър-метъла. Характерният им, леко "приказен" живец е прибавен с изненадващ успех към мелодията и бруталността, а резултатът е интригуващ и доста "холивудски". Въпреки, че вече коментирах прекрасната оркестрация в албума, не мога да не се спра повторно върху нея, защото тя е най-забележителната му черта. Вместо да воюват за вниманието на слушателя, струнните, клавирни и симфонични партии се допълват в перфектна хармония. В това отношение Claymore се представят като опитни музиканти, и заслужават да се гордеят с професионализма и вниманието към детайла, които личат в композициите. Изобилието от звуци и мотиви прибавят ново измерение към песните, до което всеки с повече въображение ще успее да достигне.

   Забележките към творбата на русенци са свързани само с качеството на продукцията. Правилното балансиране на инструментите в симфоничния метъл, така че да не си пречат взаимно, е трудно и изтощителна задача дори за топ-тонрежисьори. Тук е и моментът, в който амбициите на Claymore са надминали възможностите на "направи-си-сам" формата. Пищните оркестрации доминират микса, като понякога се случва китарата и баса да "потънат" под тях. Същевременно барабаните са твърде назад в дълбочината, а горкият Емо Кехайов, който наследи титуляра Светослав Георгиев на микрофона, сякаш се надвиква с цялата група. Отвъд проблемният баланс, обаче, всички инструменти звучат много по-добре спрямо предишните записи на групата. Факт е, че несъвършенствата не могат да скрият колко силен албум е "Vengeance Is Near", което говори красноречиво за качеството на музиката. Но искрено се надявам Claymore да постигнат същия висок стандарт и в бъдещата си продукция.

   Като цяло, албумът е безспорен връх в кратката, но стойностна дискография на русенците. Петнадесет години след основаването си, Claymore вече трябва да бъдат наричани "класика" в българската метъл сцена.