COHEED AND CAMBRIA - "Year of the Black Rainbow"

За радост на армията широко скроени аудиопоклонници и футуристични маниаци, петата звукова глава от разказа, пресъздаващ в ноти, акорди и вокални хармонии научнофантастичната поредица "The Amory Wars", вече е на музикалния пазар. Особеното в случая е, че Coheed and Cambria не продължават да следват строго хронологията на историята, излязла изпод перото на вокалиста Claudio Sanchez, а ни връщат назад, в самото й начало, за да ни разкрият какво всъщност се е случило преди събитията, разиграли се в дебюта "The Second Stage Turbine Blade" (2002), наследника му "In Keeping Secrets of Silent Earth: 3" (2003) и двата "тома" на "Good Apollo, I'm Burning Star IV" (2005 и 2007), разказващи съответно втора, трета и четвърта част от футуристичната сага за съпрузите Кохийд и Камбриа Килганън и сина им Клаудио.

   Да се впускаме в преразказ на вербалното съдържание на "Year of the Black Rainbow" би било колкото безсмислено, толкова и времеемко, тъй като делата на главните герои са описани на цели 352 страници от самия сеньор Sanchez в едноименния роман, съпътстващ специалното луксозно издание на актуалния, пети поред албум на нюйорския квартет. С други думи, ако случилото се в "годината на черната дъга" действително ви вълнува, би било най-добре да почерпите информация от извора.

   Същото важи и за музиката, сътворена от едрокосия и високотембърен Claudio (отговарящ и за клавирите, програминга и част от китарите) в съучастие с Travis Stever (китари, синтезатор), Michael Todd (бас) и сравнително наскоро присъединилия се към групата барабанист Chris Pennie (екс-The Dillinger Escape Plan). Независимо от безплодните опити на някои капацитет-wannabes, песните в "Year of the Black Rainbow" просто няма как да бъдат набутани в каквато и да e конкретна стилова ниша, била тя прогресив, пост-рок, авангарден метъл и пр. Единственият неоспорим факт към настоящия момент е, че Coheed and Cambria са създали категорично най-зрелия си запис, блестящо обединяващ зрънце от лудостта на The Mars Volta, лекотата на изразяване на dredg, дълбочината на Porcupine Tree и някогашния новаторски хъс на Faith No More. Достатъчно е да чуете откриващата албума "The Broken" или пилотния сингъл "Here We Are Juggernaut", да не говорим за натоварената с непогрешим хитов заряд "Far", бясната "World of Lines" и коронованата с тържествен припев "This Shattered Symphony", навяваща леки асоциации и с патоса на Muse, за да почувствате, че си имаме работа с нещо наистина изключително. Може би дори с един от претендентите за албум на годината?